По време на разкопки, провеждани от изследователи и студенти от Университета в Керала и Университета в Кутч, са открити погребения, които хвърлят светлина за погребалните обичаи и ритуали от ранната фаза на развитието на харапската цивилизация.
В екипа участват 47 преподаватели и студенти по археология от двата университета. При разкопките край село Катия в окръг Кутч на щата Гуджарат, продължили месец и половина, екипът е открил скелетни останки на обект, който наподобява некропол. От почти 300-те погребения за момента са разкрити 26.
В правоъгълните гробове, които са с различни размери и са оградени с каменни плочи, са открити скелети, положени по определен начин. Погребаните са поставени по посока изток-запад с глава на изток. До краката в западна посока, археолозите са открили глинени съдове, фрагменти от керамика и други артефакти, сред които раковини, мъниста от камък и глина, многобройни сечива и мелнични камъни.
„Откритите в погребенията вещи, поставени до починалия, може да се смятат като доказателство за разпространение на концепция за задгробен живот. Но бяха необходими много изследвания, преди да можем със сигурност да твърдим това“, обяснява Раджеш С. В., асистент в катедрата по археология в Университета в Керала, който ръководи разкопките съвместно с колегата си Абхаян Г. С.
От разкритите до момента 26 гроба, най-големият е с дължина 6,9 метра, а най-късият – 1,2 метра. Екипът е установил, че в повечето погребения скелетните останки са се разпаднали. В някои от погребенията са открити и животински останки, положени при човешките.
Интересен факт е, че се наблюдават различни начини на погребване. Открити са случаи на първично и вторично погребение – останките от първото погребение са ексхумирани и преместени в друг гроб. В няколко гроба са открити и вероятно кремираните останки на лица, сродници на погребаните.
Екипът е успял да пренесе един от оцелелите скелети. Сега останките и артефактите ще се съхраняват в музея на Археологическия факултет в Университета в Керала. От други скелетни останки са изпратени образци в няколко лаборатории по света, където да бъдат направени опити да се извлече ДНК за анализи, добавя проф. Раджеш.
Откритите в погребенията глинени съдове и артефакти са сходни с други, откривани по-рано при разкопки в Кот Дижи и Амри в Пакистан, и Нагвада, Сантали, Моти Пипли, Датрана, Суркотада и Дханети в Северен Гуджарат. Това дава на изследователите основание да твърдят, че откритите погребения се отнасят към ранния период – 3300 г. пр.н.е. – 2600 г. пр.н.е. – на развитие на харапската цивилизация в долината на река Инд.
0 коментара:
Публикуване на коментар