Британски археолози са провели изследване и детайлно са описали най-старата известна към момента астролабия – уред, с чиято помощ мореплавателите са определяли географската дължина и ширина. В статия, публикувана в The International Journal of Nautical Archaeology, учените пишат, че това е астролабията на Содре, която е била на борда на португалска карака, участвала в плаване до Индия и потънала близо до Арабския полуостров. Артефактът се предполага, че е изработен между 1496 и 1501 година. Освен астролабията, на кораб, потънал на същото място, е открита и най-старата към днешна дата корабна камбана, произведена през 1498 година. Артефактите вече са вписани в Книгата на рекордите Гинес.
Между 1497 и 1511 година португалците на практика всяка година изпращат по една морска експедиция в Индия, т.нар. Индийска армада. Корабите плават по маршрута, открит от Вашку да Гама: покрай бреговете на Африка и след това към Арабския полуостров. През 1502 година крал Мануел I Щастливи изпраща в Индия флота от 20 кораба, които са под командването на Вашку да Гама. Вицеадмирали на флотилията са чичовците на да гама – Висенте и Браш Содре. Под тяхно командване са пет тежковъоръжени кораба – две караки и три каравели.
Най-вероятно целта на армадата е била да се даде урок на владетеля на Каликут (днешният Кожикод в югозападна Индия), чийто войски разграбват португалската фактория и убиват 54 човека. Корабите, командвани от братята Содре трябва да останат да патрулират по югоизточното крайбрежие на Индия, след като основната флотилия тръгне да се прибира. В случай на нужда, тези кораби е трябвало да защитават наскоро създадените португалски фактории в Кочин и Кананор, както и индийските съюзници на португалците, ако владетелят на Каликут реши да ги нападне.
Мястото на корабокрушението на португалските кораби е открито от археолози през 1998 година. Работите по изваждане на повърхността на артефакти от потъналите кораби обаче, започва чак през 2013 година и продължава през 2014 и 2015 година. Морските археолози изваждат общо над 2800 артефакта, сред които има и гюлета за корабните оръдия, навигационни прибори, останки от подправки, златни и сребърни монети. Изследователите откриват и корабна камбана, на която по-късно е открит надпис с година, когато е произведена – 1498 година. Оказва се, че това е най-старата корабна камбана, известна към момента.
Друг от предметите се оказва метален диск с диаметър около 17,5 сантиметра и тегло 344 грама. Върху него е гравиран португалския герб и армилярна сфера – личните знаци на крал Мануел Щастливи. С помощта на рентгенофлуорисцентен анализ учени от омаснкия Университет на султан Кабус са определили сплавта, от която е изработен артефактът: освен мед (66,4%), в нея има цинк (7,8%), калай (5,4%) и олово (2,8%).
През 2016 година, авторите на статията, водени от професор Марк Уилямс от Университета в Уоруик, Великобритания, провеждат лазерно сканиране и създават 3D-модел на открития диск. В горния десен квадрант на артефакта учените откриват 18 мерни деления, всяко от които приблизително съответства на пет градуса. От тези деления учените предполагат, че дискът представлява всъщност морска астролабия, с помощта на която мореплавателите са определяли географските дължина и ширина, където се намира кораба. Армилярната сфера на крал Мануел, гравирана върху артефакта, както и сребърните и златни монети, сечени в периода 1495 – 1501 година, позволяват да се определи и времето, по което е изработена астролабията – 1496 – 1501 година. Крал Мануел I поема короната в края на 1495 година. Личният му знак, армилярана сфера (гравирана в долната част на астролабията), започва да се използва след този момент.
Изследователите пишат, че морските астролабии са едни от най-редките артефакти, на които се натъкват археолози. Към момента са известни едва 109 такива предмета и всички те са описани в регистър, който се води от Националния морски музей на Великобритания. За разлика от обикновените астролабии, които са изобретени още в Древна Гърция, морските астролабии, както личи по всичко, се появяват в Португалия през втората половина на XV век. Използвани са за навигация от мореплаватели като Бартоломеу Диаш, който открива нос Добра надежда, Вашку да Гама и Христофор Колумб. В началото може би са изработвани от дърво, макар че Вашку да Гама при първото си плаване в Индия вероятно е разполагал с няколко малки морски астролабии, изработени от месинг.
Съдейки по рисунки от книги от началото на XVI век, първите морски астролабии са представлявали пластини или дискове. В един момент обаче, започват да ги произвеждат под формата на дебели метални кръгове и запазват този си вид през следващите около 170 години. Отворите в дисковете са позволявали да се намали съпротивлението от вятъра, затова тези астролабии са били по-устойчиви при ветровито време и с тях по-точно са определяли географските координати. Най-старата илюстрация и описание на астролабия с форма на кръг, учените са открили в ръкопис от 1517 година. А от известните днес 109 морски астролабии, 104 са с формата на колело. Косвено и формата на астролабията на Содре потвърждава нейната „древност“. Освен това, формата може би обяснява и защо деленията, нанесени на уреда са със съответствие на 5 градуса, а не на 1. Най-вероятно първите не много устойчиви астролабии не са позволявали да се определят координатите с по-голяма точност от 5 градуса.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар