Международен екип, ръководен от учени от Института за изучаване на човешката история „Макс Планк“ в съавторство с изследователи от Великобритания, Турция и Израел е анализирал 8 праисторически индивида. Разчетен е пълният геном на човек, живял преди 15 000 години в Анадола. Учените достигат до заключение, че първите анадолски земеделци са преки потомци на местни ловци-събирачи.
Тези констатации предоставят нова подкрепа с археологически доказателства за тезата, че земеделието е „изобретено“ и развито от местни ловци-събирачи, които са променили стратегията си за оцеляване, а не е привнесена „иновация“ от голямо преселение на групи хора от други области. Любопитното в резултатите е, че според изследването генофонда на анадолските ловци-събирачи е доминирал за дълъг период от време – над 7000 години, - но също така са налице и данни за генетично взаимодействие с хора от съседни на тях групи.
Земеделието се появява преди около 11 000 години в земите на Плодородния полумесец – регион, който включва територии от днешните Ирак, Сирия, Израел, Ливан, Египет и Йордания, като в периферията му попадат и Южния Анадол и западен Иран. Преди около 8300 г. пр.н.е. земеделието започва да се разпространява към централния Анадол, на територията на съвременна Турция. Тези ранни земеделци от Анадола впоследствие мигрират из цяла Европа, като предават на европейските общности новата стратегия за набавяне и производство на храни, както и генетичния си материал.
Днес, единственият най-голям компонент в генотипа на предците на съвременните европейци идва от тези анадолски земеделци. Отдавна се спори, обаче, дали земеделието е било привнесено по същия начин в Анадола от групи мигриращи от Плодородния полумесец земеделци, или местните ловци-събирачи са усвоили земеделските практики от съседите си.
Новото изследване, резултатите от което са публикувани в списание Nature Communications, чрез съществуващите археологически доказателства, потвърждава тезата, че ловците-събирачи от Анадола са усвоили земеделието, а по-късните анадолски земеделци са преки наследници на генетичния фонд, който остава относително стабилен в продължение на повече от 7000 години.
За изследването учените от екипа провеждат ДНК анализ на проби от 8 индивида. Изследователите за пръв път успяват да възстановят пълния геном на анадолски ловец-събирач, живял преди 15 000 години. По този начин екипът има възможност да сравни ДНК на този индивид с по-късните анадолски земеделци, както и с генома на хора, населявали съседните региони и да определи какви връзки са съществували помежду им. Учените освен това сравняват анализираните в изследването нови 8 генома със съществуващите данни от 587 други древни индивида и 254 от съвременните популации.
Авторите на изследването са установили, че ранните анадолски земеделци са носители на голяма част – приблизително 90% - от гените на популацията, към която принадлежат и ловците-събирачи от Анадола, анализирани в разработката. „Това предполага дългосрочна генетична стабилност в централния Анадол, продължила над пет хилядолетия, въпреки промените в климатичните условия и стратегиите за препитание“, обяснява Михал Фелдман от Института за изучаване на човешката история „Макс Планк“.
„Изследването ни осигурява допълнителни данни на генетично ниво към предишни археологически доказателства, които предполагат, че Анадола не е просто „спирка“ по пътя на мигриращи ранни земеделци от Плодородния полумесец към Европа. По-скоро това е място, където местните ловци-събирачи са възприели идеите, растенията и технологиите за отглеждане на земеделски култури и осигуряване на нов начин на препитание“, добавя Чунгон Джеонг от Института „Макс Планк“, старши съавтор в изследването.
В допълнение към продължителната стабилност в основния генетичен компонент на анадолските популации, изследователите са установили и модел на взаимодействие със съседните им общности. По времето, когато земеделските практики се утвърждават в земите на Анадола – между 8300 г. пр.н.е. – 7800 г. пр.н.е. – изследователите са установили и около 10% привнесен генетичен материал от общности, свързани генетично със съвременните популации в Иран и съседния Кавказ; останалите 90% от генома си остават наследство от анадолските ловци-събирачи. Към 7000-6000 г. пр.н.е. обаче, анадолските земеделци носят вече около 20% от гените на населението, живеещо в района на Леванта.
„Съществуват някои големи пропуски, както във времевите интервали, така и в географското разположение на геномите, с които разполагаме към момента за анализи. Това прави сложно да се определи, как са се осъществявали тези по-фини генетични взаимодействия – дали това е ставало при краткотрайни, но масови преселения на групи хора, или при по-чести, с относително ниска интензивност контакти“, казва в заключение Йоханес Краузе, старши автор в изследването, също от Института „Макс Планк“. Изследователите се надяват, че по-нататъшните изследвания в този и съседните региони, може да помогнат в намирането на отговор на тези въпроси.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар