Археологическите култури в Северен Кавказ са известни с това, че са много разнообразни. Една от най-впечатляващите сред тях е т.нар. долменна култура с характерните за нея мегалитни гробници, или долмени. Съществуват хипотези, че възникването на това място на тази култура е станало под влиянието на мигрирали хора от Западна Европа. Да се потвърди или отхвърли тази хипотеза за свръхдалечни миграции става възможно със съвременните средства за ДНК-анализ. Чрез тях може да се установи дали сред останките на древните жители на Северен Кавказ присъстват или отсъстват гени на мигранти.
С такова изследване се заемат учени от Института по история и материална култура към Руската академия на науките (ИИМК РАН) в Санкт Петербург, съвместно с техни колеги от Института по естествени науки „Макс Планк“ и Евразийската катедра на Немския археологически институт. В анализите се включват и учени от множество други научни центрове.
В статия за Nature Communications екипът е публикувал резултатите от анализа на генома на 45 души, живели в периода преди между 6500 – 3500 години в степните и планински райони на Северен Кавказ, намиращи се днес на територията на Краснодарския и Ставрополския край, република Адигея, Кабардино-Балкария, Северна Осетия и Дагестан. ДНК-анализите са извлечени от костни останки. Изследването им показва, че различните групи от населението на Кавказ, въпреки труднопроходимата планинска местност, са много сходни генетично, а рязка граница в гените се наблюдава чак в степите на север от Кавказ.
Виктор Трифонов от отдела за Централна Азия и Кавказ в ИИМК РАН, който е един от участниците в проекта, казва: „…преди около 7000 години северните склонове на Кавказкия хребет са били заселени от хора, родом от юг, и от този момент населението на това място остава генетично еднородно, най-малкото до втората половина на II хилядолетие преди новата ера“. Казано с други думи, през бронзовата епоха в този регион културното разнообразие е превъзхождало генетичното, а представителите на различни археологически култури (в това число, например, майкопската и долменната) са споделяли общи генетични признаци. От това може да се заключи, че хипотезата за свръхдалечни миграции от Западна Европа, очевидно е невярна. Предстои в бъдеще учените да се опитат да разберат, как в рамките на генетично еднороден регион са се формирали различни културни области.
Изследователите са на мнение, че резултатите от генетичния анализ до голяма степен съответстват със съвременните схващания на археолозите за културното развитие на Кавказ през неолитната и бронзовата епоха. Засега обаче, някои от заключенията на генетиците остават без задоволително обяснение. Например, в ДНК на един от древните жители на засушливия североизточен район на предкавказката степ се откриват генетични следи за далечно родство с горнопалеолитното население на Сибир, североизточна Азия и Северна Америка.
При всички случаи, обаче, изследването е голяма крачка напред по пътя към реконструкцията на културната и генетичната история на древните и съвременните народи на Кавказ, разглеждана в контекста на глобалното развитие на човечеството.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар