Изображението е запечатало ослепително ярък регион на новообразуващи се звезди в сателитната на нашия Млечен път галактика Големия Магеланов облак (LMC). Снимката е заснета с помощта на многофункционалния спектроскопичен инструмент (MUSE) на Very Large Telescope на Европейската космическа агенция. Относително малките количества междузвезден прах и газ в LMC и „острото зрение“ на MUSE позволяват района да бъде заснет в много голяма детайлност във видимия спектър.
На изображението регионът от Големия Магеланов облак блести с поразителни цветове. В каталозите регионът е вписан като LHA 120-N 180B -- N180 B, но за кратко се използва означението му като мъглявина от тип H II. Мястото е люлка на много нови звезди.
Големият Магеланов облак е сателитна на Млечния път галактика, която може да се наблюдава от южното полукълбо на Земята. Намира се само на 160 000 светлинни години от нас, което по космическите мащаби е буквално „на прага ни“. Освен че е близо до нас, единичния спирален ръкав на LMC е разположен спрямо нас буквално като за снимка, което ни позволява да разглеждаме региони като N180 B лесно и с голяма детайлност.
H II са области от междузвездни облаци от йонизиран водород – голите ядра на водородни атоми. Такива региони са звездни ясли – и точно новообразувалите се масивни звезди са отговорни за йонизацията на околния газ, което създава прекрасното за очите зрелище, запечатано на изображението. N180 B притежава характерен образ – огромен балон от йонизиран водород, заобиколен от четири по-малки подобни мехурчета.
Дълбоко в сияещия облак, MUSE е запечатал струя, излъчвана от новородената звезда – масивно младо светило, което е с маса 12 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Струята, каталогизирана като Herbig-Haro 1177 или за кратко HH 1177, е много ясно видима на изображение d по-долу. Това е първият случай, когато подобна струя е наблюдавана във видимия спектър извън пределите на Млечния път; обикновено са много трудни за засичане, заради затъмняване от прашни облаци. И тук относително ниската запрашеност в LMC ни позволява да запечатаме HH 1177 във видимия спектър на светлината. И още нещо – струята се проточва на почти 33 светлинни години, което я прави една от най-дългите, които сме заснели до този момент.
HH 1177 ни дава информация за ранните етапи от живота на звездите. От нея се излъчва силно колимиран лъч; светлината от струята почти не се разсейва по пътя си. Такива струи се асоциират с акреционните дискове на звездата, възникнала от тях, и могат да ни дадат информация за това, как новородените звезди акумулират материя. Астрономите са установили, че струи като HH 1177 се генерират както от звезди с големи маси, така и от такива с неголяма маса; от това може да се заключи, че масивните звезди се образуват по същия начин, по който и по-леките им „роднини“.
Наскоро инструментът MUSE беше значително модернизиран, като му беше добавена адаптивна оптична система. Чрез адаптивната оптика телескопите компенсират замъгляващите изображенията ефекти, дължащи се на земната атмосфера; така на снимките звездите се запечатват с висока контрастност и много висока резолюция. С добавянето на новите функции, MUSE вече разполага с почти толкова „остър поглед“, колкото и космическият телескоп на NASA/ESA „Хъбъл“.
Настоящото изследване е представено в научна публикация за списание Nature.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар