 |
| Усукването във формата на диска на Млечния път, представено от художник |
Погледната от голямо разстояние галактиката ни ще изглежда като тънък диск от звезди, извършващи в продължение на стотици милиони години една обиколка около ядрото ѝ. В централната ѝ част пък се намират стотици милиарди звезди, които заедно с огромни маси от тъмна материя създават гравитационното „лепило“, което свързва всичките тези звезди в Млечния път.
С отдалечаване от централния регион на галактиката, обаче, гравитационното привличане намалява. Във външните части на диска водородните атоми, които съставляват по-голяма част от газовия диск на Млечния път, вече са по-слабо ограничени в движението си до една тънка равнина; отклонението им придава на галактичния диск S-образна форма.
„Много сложно е да се определят разстоянията от Слънцето до части от външния газов диск на Млечния път, без да е налице ясна представа за това, как точно изглежда този диск“, обяснява д-р Чен Сяодиен, изследовател в NAOC и водещ автор на изследването, публикувано в Nature Astronomy. „Все пак, наскоро публикувахме нов каталог на добре проучени променливи звезди, известни като класически цефеиди, за които могат с точност до 3-5% да бъдат измерени разстоянията“. Тази база данни дава на екипа възможност да разработи първата точна триизмерна карта на Млечния път, включително и на най-отдалечените райони от диска ѝ.
Класическите цефеиди са млади звезди с маса между 4 и 20 пъти по-голяма от тази на Слънцето и с яркост, надвишаваща 100 000 пъти яркостта на нашата звезда. Огромната маса на тези звезди прави живота им много кратък. Те много бързо изразходват горивото си, понякога едва за няколко милиона години и загиват. При тях се наблюдава периодична промяна в яркостта им, която варира в интервали от дни до месеци. Комбинираното наблюдение на променливата яркост на цефеидите с периодите на пулсациите им, може да се използва, за да бъде определено с висока точност разстоянието до тях.
„Донякъде изненадващо за нас установихме, че 1339-те цефеиди и газовия диск на Млечния път в нашия 3D-каталог, се разпределят идентично. Това дава нов поглед и води до нови заключения за формирането на нашата галактика“, обяснява проф. Ричард деГрийс от университета „Маккуари“ в Сидни, Австралия, който е старши съавтор в изследването. „Но може би по-важно е, че установихме, че в най-външните райони на Млечния път звездният диск има S-образна форма с прогресиращо спираловидно усукване“.
Това заключение на екипа напомня за по-ранни наблюдения на десетина други галактики, при които също се забелязват подобни спираловидно усукани модели. „Като комбинираме нашите резултати с тези от други наблюдения, стигнахме до заключение, че най-вероятно спираловидното усукване на Млечния път се дължи на „въртящите моменти“ – т.е. разликите в скоростите на въртене – пораждани от въздействието на масивното ядро на галактиката“, добавя Лиу Чао, старши изследовател и съавтор в изследването.
Тази нова морфология внася драстични актуализации в картата на галактиката ни. Тя предоставя и нови простори за изследване на движението на звездите в Млечния път.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар