Ново изследване на колежа по астрономия и астрофизика към Австралийския национален университет разглежда феномена на космическите явления, които забавят формирането на звезди. Процесът е от голямо значение, тъй като така Вселената става място, където може да се появи животът изобщо.
Водещият автор в изследването, д-р Роланд Крокър от колежа по астрономия и астрофизика обяснява, че екипът е изследвал конкретните начини, по който звездите се противопоставят на гравитацията, за да се забави процесът по формиране на нови светила. „Ако звездообразуването протича бързо, всички звезди в даден регион взаимно се обвързват гравитационно в масивни клъстери. В такива формирования интензивната радиация и експлозиите на свръхнови звезди вероятно ще стерилизират всички планетарни системи, което поставя и край на възможността за появата на живот“, казва Крокър. „Условията в тези масивни звездни клъстери всъщност биха могли да са неблагоприятни изобщо за формирането на каквито и да е планети“.
Изследването е установило, че ултравиолетовата и видимата светлина от младите, масивни звезди, се разпространява в газовите потоци, от които са родени. Загретите от лъченията газове се сблъскват с частиците междузвезден прах, вследствие на което се предизвикват инфрачервени емисии, които разпространявайки се играят ефективно ролята на своеобразно противоналягане срещу гравитацията.
„Феноменът, който изследвахме, се случва в галактики и звездни клъстери, където присъстват големи обеми газове и прах, от които относително бързо се формират множество нови звезди“, обяснява д-р Крокър. „В галактиките, където звездите се раждат по-бавно – какъвто е случаят в нашия Млечен път – действат други процеси, които забавят нещата. В нашата галактика за една земна година се появяват средно две нови звезди“.
Други галактики в нашия „космически квартал“, както и на други места из безкрая на Вселената, непрекъснато раждат нови звезди със сравнително бавно и стабилно темпо. Д-р Крокър казва, че математическите резултати от изследването сочат, че феноменът поставя горна граница за това, колко бързо може да се формират звезди в галактика или гигантски газови облаци.
„Този механизъм за „обратна връзка“, както и някои други процеси, запазват Вселената и я правят място, където е възможно да се зароди живота. Продължаваме с изследването си, за да установим и с какви други механизми за обратна връзка разполагат звездите, за да влияят на пространството около тях, така че да забавят като цяло процеса по формирането и развитието на други звезди“, добавя Крокър.
В проучването, което е публикувано в списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, участват още проф. Марк Крумшолц и д-р Дъг Маккей от колежа по астрономия и астрофизика Австралийския национален университет, проф. Тод Томпсън от държавния университет в Охайо и доц. Холгер Баумгард от университета в Куинсленд.
0 коментара:
Публикуване на коментар