3 ноември 2018 г.


Като използват древни протеини и ДНК, извлечена от малки фрагменти животински кости, археолозите от Института по история на човешката история „Мак Планк“ (MPI-SHH) и Института по археология и етнография (IAET) към Руската академия на науките-Сибир, са открили доказателства, че домашни животни - котки, овце и кози - са проникнали във високопланинските области в южен Киргизстан преди повече от четири хилядолетия. Проучването е публикувано в PLOS ONE.

Много преди официално да се е формирал Пътят на коприната – сложната система от търговски маршрути през сухите вътрешни територии на континенталната част на Азия – отделни чергаруващи пастирски общности, живеещи в планините на Централна Азия, са допринесли да се формират нови културни и биологични връзки в региона. Все пак, за много от важните коридори по маршрутите на Пътя на коприната, каквато е и долината Алай в Киргизстан (голям планински коридор, който свързва северозападната част на Китай с градовете – оазиси Бухара и Самаркадн), е известно много малко по отношение начина на живот, воден от най-ранните хора, заселили се по тези места векове и хилядолетия преди да разцъфти големият търговски маршрут.

През 2017 година международен екип изследователи, ръководен от д-р Светлана Шнайдер (IAET), д-р Аида Абдиканова (Американски университета на Централна Азия) и д-р Уилям Тейлър (MPI-SHH), идентифицира неизвестни дотогава местообитания по протежение на планинските масиви, които формират южната граница на съвременен Киргизстан с Таджикистан. Тестовите разкопки и проучвания на тези обекти дават на учените археоложки материал под формата на животински кости. С помощта на тези фрагменти експертите се опитват да хвърлят светлина по въпроса как са живели в далечното минало хората, населявали района на високопланинската долина Алай.



Когато Уилям Тейлър и колегите му опитват да анализират откритите костни фрагменти се оказва, че те са толкова малки и зле натрошени, че е невъзможно да бъдат определени първоначалните им размери и форми, а от там – и на какви животни са били. „Бяхме обезверени“, разказва Шнайдер. „Да се доближим толкова много до информация за ранните икономически дейности в района на един от най-важните маршрути по Пътя на коприната, и да се окажем с празни от научна гледна точка ръце, беше наистина обезсърчаващо“.


Въпреки това, Тейлър и колегите му решават да използват метод, наричан Зооархеология чрез масспектрометрия (Zooarchaeology by Mass Spectrometry, ZooMS). Тази техника използва лазерна масспектроскопска апаратура, чрез която е възможно да се идентифицират пептидните блокове, формиращи колагена в косите; пептидите се различават в различните животински таксони и произвеждат уникални „пръстови отпечатъци“, чрез които става възможно да се идентифицира принадлежността на фрагментите от кости към даден вид, които иначе са неподлежащи на определяне по други признаци.


Чрез този метод д-р Тейлър и колегите му установяват, че хората, живеещи в долината Алай са започнали да отглеждат овце, кози и едър рогат добитък най-малко преди 4300 години. Като съчетават тяхната разработка с анализи на древна ДНК, извлечена от костните фрагменти, учените потвърждават, че през следващите векове, когато търговията по Пътя на коприната процъфтява, в региона на долината Алай все по-значими за отглеждане стават животните, подходящи за транспортиране на товари – бактрийската камила и одомашнени коне.



В заключение д-р Тейлър казва, че „това изследване демонстрира, как биомолекулярни методи като ZooMS и анализи на древна ДНК могат от купчина неподлежащи на идентификация кости, да предоставят на археолозите ценна информация, чрез която да разберат по-добре историята на Централна Азия“.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...