На Земята сенките често ни се струват загадъчни, дори са способни да предизвикат суеверните ни страхове. В дълбините на космическото пространство обаче, сенките могат да ни предоставят информация, която не бихме могли да получим по друг начин. На изображението е мъглявината в съзвездието Змия. Тя се намира на почти 1300 светлинни години от нас и е място, където се раждат много млади звезди. Играта на сенки, които предизвиква светлината от една от тези млади звезди, разкрива тайни за иначе невидимия от такава дистанция акреционен диск, в който един ден ще се формират планети. С помощта на инструментите за наблюдение в близката инфрачервена област на спектъра, с които разполага космическият телескоп „Хъбъл“, става възможно да се заснеме сянката на светлината от звездата, която се блокира от акреционния диск около нея.
В каталозите звездата е обозначена като HBC 672. Тя е от типа на нашето Слънце и около нея се намира диск от прах, скални късове и лед – диск, който е толкова малък и е толкова далеч от нас, че дори и мощен телескоп като „Хъбъл“ не може да го наблюдава директно. Но можем да видим сянката от този диск, която се проектира върху околния облак от газ и прах, от който се е формирал диска. И това се случва точно по начина, по който ако пред лъча на фенерче поставите малък силует и наблюдавате проекцията на сянката от този предмет върху близката стена.
На изображението (в пълния му размер може да го видите на този адрес>>>), заснето от „Хъбъл“, се вижда т.нар. „сянка на прилепа“ – структура, която се разпростира на дистанция около 200 пъти по-голяма от пространството, което заема Слънчевата система. „Сянката на прилепа“ се вижда в горната дясна част на изображението.
Присъствието на тази сянка означава, че спрямо нашето местоположение дискът е ориентиран почти точно с ръба си. По друг начин не бихме могли да разберем, че съществува акреционен диск около тази звезда – дистанцията е прекалено голяма, за да бъде регистриран толкова малък обект.
Сянката от диска обаче, ни подсказва, че той се намира там. Тя е подобна на тази, която може да се наблюдава около лампа с цилиндричен отражател. В горната и долната част светлината не е спирана от нищо, но по периметъра се появяват тъмни конусовидни засенчени области. Акреционни дискове са често срещано явление около млади звезди. Но в случая сме свидетели на рядко срещана комбинация, в която дискът е обърнат към нас с ръба си, но пък имаме възможността да видим сянката, която предизвиква наличието му върху газово-праховия облак, в който се е формирал.
Така учените са в състояние да определят структурата на диска. Например, те вече знаят, че дискът е „пухкав“, тоест, в състава му има много газ. По-голяма част от сянката е напълно непрозрачна, но експертите търсят разлики в цветовете по краищата ѝ, където част от светлината на звездата все пак е успяла да премине. Така, използвайки формата и цветовите нюанси на сянката, астрономите могат да определят размера и състава на праховите частици, уловени в диска.
Сенките, като тази от изображението, е трудно да се наблюдават във видимия спектър. Но дисковете и сянката, която те предизвикват върху околната мъглявина, лесно може да се открият в инфрачервения диапазон на спектъра. Инфрачервената „сянка на прилепа“ дава на учените информация за свойствата както на малкия акреционен диск около младата звезда, така и за цялата мъглявина, в която се намира.
Сянката е пример и за онова, което космическият телескоп от следващо поколение „Джеймс Уеб“ ще може да изучава в още по-големи детайли. Една от мощните му функции ще е възможността му да „надниква“ в праха и газа на такива дискове, за да се установи материала, от който са съставени и от който в по-късни етапи се образуват планети.
В горната лява част на изображението може да се забележи друг подобно изглеждащ феномен на сянка, формирана от блокирането на светлината на друга млада звезда. В долната дясна част пък, която изглежда така, все едно е пустота, вероятно е част от газовия облак на мъглявината. Светлината от двойната червена звезда вътре в структурата, изглеждаща като „празнина“, частично се блокира от този облак.
Изображението ще бъде използвано в нов проект на NASA, наречен „Universe of Learning“. Чрез него ще се илюстрира как сенките могат да ни предоставят информация за явления и структури, които по друг начин бих останали незабелязани. В рамките на програмата „Universe of Learning” ще се създават материали и документи, чрез които всеки желаещ ще може сам за себе си да изследва безкрая на Вселената.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар