3000-годишен рядък асирийски релеф беше продаден на търг за рекордните 31 милиона долара

Рядка 3000-годишна скулптурна композицията беше продадена на търг на аукционната къща „Кристис“ за 31 милиона долара. Това е рекордна сума за асирийско изкуство и е тройно по-висока от началните 10 милиона долара, за която се предлага. Купувачът остава анонимен.

Скулптурната композиция е намерена през XIX век сред развалините на Северозападния дворец в Нимруд, който се намира на територията на днешен Ирак. В продължение на дълги години находката остава в частна колекция и стойността ѝ не е определяна.

Културните съкровища на Нимруд се оказаха във фокуса на вниманието през 2015 година, когато терористичната групировка Ислямска държава окупира град Мосул, който се намира само на 30-тина километра северно от руините на древния асирийски град. Ислямистите използваха бомби, булдозери и друга техника, за да заличат максимално от оцелелите останки на Нимруд.

Гравюра, представяща Остин Лейард по време на извличане на голяма статуя на крилат бик от руините на Нимруд

Търгът на „Кристис“ за паното от твърд гипс, на което е изобразено двуметрово божество, е първата значима продажба на асирийски артефакт, след варварските актове на Ислямска държава.

През 1845 година младият британски авантюрист Остин Хенри Лейард пристига в Нимруд и започва разкопки. След колапса на Асирийската империя към края на VII век пр.н.е. мястото остава относително непокътнато, затова и британецът се натъква на цяла археологическа съкровищница от древни артефакти. По онова време територията на Ирак е част от Османската империя и турските власти не виждат никакъв проблем в това, че Лейард опосква голяма част от района и отнася много ценни находки.



Великият визир на Османската империя по това време в писмо до британския посланик Стратфорд Канинг пише – по думите на получателя на писмото – че „Лейард е упълномощен да изкопае и изнесе всичко, което му е по сърце“. Британският изследовател прави точно това: по-голяма част от античните артефакти са изпратени в Лондон, където стават основата на асирийската колекция на Британския музей.

Детайли от паното

Невероятните находки на Лейард привличат вниманието и на американски мисионери. В Стария завет се споменава за Асирийската империя, но руините ѝ до онзи момент все още не са били открити. Античните паметници потвърждават съществуването на империята, а за мисионерите това е „доказателство за истинността на Библията, която не е просто художествена измислица. И това подклажда религиозния плам на милиони преди повече от век и половина“, разказва Макс Бернхаймър, шеф на международния отдел по антиките в аукционната къща „Кристис“.

През 1859 година един от тези мисионери – Хенри Байрон Хаскел – се сдобива с три релефни пана. Закупува ги от името на приятеля си Джоузеф Пакард, който е професор в богословската семинария във Вашингтон. Семинарията осигурява следдипломната квалификация на членовете на Епископската църква.

Сделката е много изгодна: всяко от паната е закупено на цена от тогавашни 75 щатски долара, като по-голямата част от сумата всъщност покрива разходите за транспортирането им по море до САЩ. След като пристигат в Америка, паната са изложени в библиотеката на Семинарията и са смятани предимно за научен ресурс, а не за произведения на изкуството. Рутинно обследване, проведено през 2017 година обаче, разкрива високата стойност на паната и годишната им застрахователна премия е определена на 70 000 долара.



Това довежда до решението да бъде продадено едно от паната. Постъпленията от продажбата му трябва да се използват за опазването и проучването на другите две, както и за формирането на стипендиантски фонд на Семинарията.

По останките от пигменти по релефа, специалисти на "Кристис" са създали дигитална възстановка, която да покаже великолепието на паното в първоначалния му вид

При обявяването на търга, Иракското министерство на културата призова паното да бъде върнато в Ирак, а активисти организираха протест пред „Кристис“ по време на наддаването.
Говорител на аукционната къща заяви, че „Кристис проявява чувствителност по отношение исканията за възстановяване на собствеността на страните-източник“, но все пак правораздаващите органи са категорични, че в конкретния случай няма правни основания за исканията относно културното наследство.

Северозападният дворец в Нимруд е архитектурния шедьовър, построен от цар Ашурнасирпал II, който управлява от 883 до 859 г. пр.н.е. Когато е завършен строежът му, това става най-голямата и най-разкошно декорирана сграда в Асирийската империя.
Царят обаче се слави с това, че с поредица от военни кампании разширява владенията на империята и премества столицата в Нимруд, който по онова време е наричан Калху. Новият си престолен град Ашурнасирпал оформя с цитадела, защитена от дебели стени. Строи четири двореца, множество храмове и разкошни градски имения. Градежите финансира с богатствата, които придобива по време на завоеванията си, а на строежите се трудят армии от роби, пленени във военните походи.

Вътрешните стени на Северозападния дворец в Нимруд са облицовани с повече от 400 релефни пана. Крилатото божество е най-често срещания мотив по тези пана, но някои от тях представят завоевателните кампании на Ашурнасирпал II, сцени от религиозни ритуали, ловни сцени и дворцови пирове.



Паната, като това, което „Кристис“ продава, са предназначени да „впечатляват и омайват. Застанете до него и усещате силата му“, пояснява Бернхаймър. На релефа е изобразена мъжка фигура в профил, а лицето на мускулестото брадато божество напомня за лика на самия цар Ашурнасирпал.

Клинописният надпис се повтаря на почти всички пана, с които са били облицовани стените на Северозападния дворец в Нимруд

В централната част на релефа има клинописен надпис – една от най-ранните писмени системи. Текстът разказва за рода на Ашурнасирпал II, военните му триумфи, мащабите на империята му и за строежа на Северозападния дворец. „Този надпис е повторен на почти всички пана, с които са били облицовани стените на двореца“, добавя Бернхаймър. Надписът е своеобразен, галещ егото на владетеля, отчет:

„Ашурнасирпал, възвишеният принц, този, който се бои от могъщите богове, великият монарх, този, който владее градовете и планините по целия свят, цар на царете, погубил опасните (врагове), увенчаният с великолепие, безстрашният в битки, безжалостния герой…“

Реконструкция на дворците на цар Ашурнасирпал II в Нумруд

Конкретното пано с крилатото божество е украсявало пространството, което археолозите са каталогизирали като Стая S, чрез която централният вътрешен двор на двореца се е свързвал с личните покои на владетеля.
Изображението на крилатото божество се повтаря отново и отново по стените.



„По всичко личи, че това е била чисто личната част от двореца, предназначена изключително за владетеля и без достъп за широката публика. Каквото и да е било предназначението на Стая S, трябва там да са се случвали изключително важни събития, които да изискват толкова силна защита от страна на призованото божество“, казва в заключение Бернхаймър.