"Най-злокобната" година през Средновековието

Американски учени смятат, че са установили причината, поради която „от 536 година започва един от най-лошите периоди в човешката история“. Статия по темата публикува Science.

Майкъл Маккормик, археолог и историк, специализиран в медиавистиката, преподавател в Харвардския университет, през 536 година над Европа, Близкия Изток и някои региони в Азия се спуска „загадъчна мъгла“. Заради недостатъчното слънчево греене, в Северното полукълбо се наблюдава спад на средногодишната температура. А това от своя страна довежда до катастрофално лоши реколти и повсеместен глад.

„И през тази година се случи голямо чудо: цяла година слънцето светеше като луната, без лъчи, все едно губеше силата си, и не сияеше ярко и чисто както преди. От това време, когато се започна, сред хората не спираха ни войните, ни чумата, ни всяко друго бедствие, носещо смърт. Тогава течеше десетата година от управлението на Юстиниан“. Така византийският историк Прокопий Кесарийски описва случилото се, на което е свидетел.

Според летописите, през лятото на 536 година температурите през летните месеци са с 2,5°C по-ниски, а цялото десетилетие е най-студеното за период от 2300 години назад. В Китай хроники са запазили сведения за снеговалеж през лятото. Зърнените култури в цялото северно полукълбо не дават желаната реколта и гладът е повсеместен.

След това, през 541 година, започва световната чумна епидемия, останала в историята като Юстиниановата чума. Болестта покосява над 100 милиона души на Изток и 25 милиона в Европа.

Авторите на изследването са изследвали образци от лед от глетчер в Швейцарските Алпи, които отговарят на слоевете, формирали се през пролетта на 536 година. В слоя се откриват микроскопични частици вулканично стъкло. Учените са ги съпоставили с други образци от откривани по-рано такива частици и са достигнали до извода, че съответстват на вулканичните породи от Исландия.