25 септември 2018 г.


Необичайни емисии в инфрачервената част от спектъра, които космическият телескоп „Хъбъл“ е регистрирал край близка до нас неутронна звезда, може да се окажат новост, която до момента не е известна на астрофизиците. Една от възможностите е, че това е диск от космически прах, обикалящ около неутронната звезда; другата вероятност е да се касае за енергийни „ветрове“, формирани от звездата, които си взаимодействат с космически газ в междузвездното пространство, през което преминава неутронната звезда.

Обикновено изследванията на неутронни звезди се извършват в радиочастотния диапазон или в по-високоонергийните рентгенови излъчвания. Това изследване обаче показва, че нова, интересна информация за този тип звезди може да се открие и чрез наблюденията им в инфрачервения спектър, подчертават изследователите.

Изследването е дело на екип учени от Пенсилванския държавен университет, Университетския парк в Пенсилвания, Университета „Сабанчи“ в Истанбул, Турция, Университета в Аризона. Разработката може да помогне на астрономите да разберат по-добре еволюцията на неутронните звезди – невероятно плътните останки от масивни звезди, които избухват като свръхнови. Неутронните звезди са наричани още пулсари, тъй като се въртят изключително бързо (обикновено се касае за части от секундата за един оборот, но в конкретния случай периода на завъртане на звездата около оста ѝ е 11 секунди) и с това се получават променящи се със строга периодичност във времето светлинни емисии (звездата като че ли пулсира).



„Тази конкретна неутронна звезда принадлежи към група от седем близко разположени рентгенови пуслара, наричана „Великолепната седморка“ на астрономически жаргон; те са по-горещи, отколкото се очаква, като се отчете възрастта им и запасите им от енергия, която би трябвало да намалява, защото се разходва при въртенето им“, пише Бетина Поселт, професор по астрономия и асторфизика в Държавния университет на Пенсилвания, която е водещ автор в изследването. „Около неутронната звезда, обозначавана в каталозите като RX J0806.4-412, забелязахме разширена зона от инфрачервено излъчване, чиято площ се разпростира в диаметър от около 200 астрономични единици (приблизително 29 милиарда километра) и започваща на известно разстояние от пулсара“.


Това е първата неутронна звезда, при която се наблюдава разширен сигнал от излъчване само в инфрачервения спектър. Изследователите разглеждат две възможности, които да обяснят регистрираните от „Хъбъл“ инфрачервени емисии. Първото възможно обяснение е, че се касае за диск от материя – най-вече космически прах – формирал се около пулсара. „Теоретично може да имаме диск от „остатъчна материя“, който се е формирал около пуслара след избухването на свръхновата“, обяснява Поселт. „Такъв диск би следвало да е съставен от материята, оцеляла при взрива от звездата-предшественик. Последващото взаимодействие на диска с неутронната звезда би могло да нагрее допълнително пулсара и с това да забави скоростта му на въртене. Ако бъде потвърдено това допускане – остатъчен диск от материя, останала след избухването на свръхнова – това може да наложи промени в общото ни разбиране за еволюцията на неутронните звезди“.


Второто възможно обяснение на наблюдаваната широка зона от инфрачрвени емисии около тази неутронна звезда е, „пулсарна ветрова мъглявина“.
„Пулсарна ветрова мъглявина би изисквала неутронната звезда да формира пулсарен вятър“, обяснява Поселт. „Такъв вятър може да се образува, когато частиците бъдат ускорени под въздействието на електромагнитното поле, пораждано от бързовъртящата се неутронна звезда с много силно магнитно поле. Когато неутронната звезда се движи  през междузвездното пространство със скорост надвишаваща скоростта на звука, би могла да се образува ударна вълна от взаимодействието на междузвездната среда и пулсарния вятър. Частиците, попаднали под въздействието на ударната вълна, ще излъчват синхротронни емисии, което от своя страна би довело до разширената зона от инфрачервено излъчване, което наблюдаваме. Обикновено, пусларни ветрови мъглявини се наблюдават в рентгеновата част на спектъра, а мъглявина от този тип, излъчваща само в инфрачервения диапазон би била много необичайна и любопитна за изследване“.



Астрономите се надяват, че с помощта на новия космически телескоп на NASA „Джеймс Уеб“, който предстои да заработи в близко бъдеще, ще могат да проведат допълнителни изследвания на пуслара и така по-добре да разберат еволюцията на неутронните звезди.

Изследването е публикувано в Astrophysical Journal.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...