5 юли 2018 г.


В района на бъдещото трасе на магистралата „Таврида“, кримската експедиция на Института по археология към Руската академия на науките е открита непокътнат скитски некропол, датиращ от периода II-IV век. Намерените артефакти позволяват да се възстанови историята на Кримския полуостров през римско време, живота на късните скити, културата им, традициите и обредите.

В античните писмени източници е твърде оскъдна информацията за миналото на Крим (или Таврида), поради това и историята на полуострова в късната античност е с много бели петна. Ценен и незаменим източник на липсващата информация са археологическите разкопки. През тази година археолози, водени от Сергей Внуков, откриват в района на Севастопол, на левия бряг на река Белбек, непокътнат некропол, който получава названието "Фронтовое 3" — по името на намиращото се наблизо село. Некрополът се е запазил изцяло и поради това е особено интересен за учените. Те имат възможността да изследват с всички съвременни средства оцелелите погребения.

Некрополът датира от II–IV век. В епохата на римската доминация, населението на Западен Крим е много нееднородно. В Херсонес живеят потомци на гръцките колонизатори, в планините – наследниците на таврите, в степите в северозападната част на полуострова до II век властват потомците на скитите, преселили се от Северното Черноморие и преустроили живота си от номадски към уседнал.

„Днес е трудно да кажем, кои точно са били хората, погребани в некропола "Фронтовое 3", пишат археолозите в съобщение за пресата на сайта на РАН. „Долината на река Белбек, където са открити погребенията, по време на късната античност е контактна зона за много народи: на това място са живеели потомци на автохтонните таври, носители на степни култури (късните скити, а след това – сармати), германи-готи, като всичките тези общности са изпитвали много силното влияние на гръцкия Херсонес. Местната култура до голяма степен е еклектична, което се потвърждава и от находките от некропола. Начинът на погребване и откритите в погребенията предмети сочат различни културни влияние: скитско, сарматско, гръцко и готско. Ясно е, че некрополът точно отразява бурните исторически събития от този период“, подчертават археолозите.



Ранните погребения в некропола датират от края на II – първата половина на III век. Повечето представляват вертикален входен кладенец и ниша – погребална камера, издълбана в една от стените. Погребаните са полагани по гръб, а край главите им са поставяни най-често посуда, стъклени съдове, ножове; пак там е оставяна и храна за починалия „за дългия път“, който го очаква. Накрая входът на камерата е затварян с камъни.


Женските погребения се различават от мъжките по предметите, оставяни в тях. При жените са повече украшенията – мъниста, гривни, обици, често се откриват стъклени флакони, останки от вретена, но не и оръжия. В мъжките погребения няма обици и пръстени (много рядко се срещат големи пръстени и единични мъниста), но пък има оръжия и конски сбруи.
В едно от погребенията, например, археолозите откриват до главата на починалата кана, стъклен балсамарий (флакон за парфюм), амфора, нож, а на гърдите ѝ – гердан от стъклени, гагатови и кехлибарени мъниста, а под ключицата ѝ – три златни лаврови листенца, които най-вероятно са от гръцки златен погребален венец.  В погребението е открит и стъклен бисер, който някога е украсявал дрехата на починалата, две фибули и две игли, стъклена чаша, а до нея – пръстени и катарами от колана на дрехата.

Сред находките в ранните погребения особено изпъкват пръстен с изрязана вложка-печат от карнеол и златна висулка с капковидна форма и карнеолова вложка. Сходни находки са правени по-рано в некропола на Херсонес.

По време на разкопките става ясно, че некрополът постепенно се е разраствал в посока юг и изток. Повечето погребения от втората половина на III и началото на IV век също са изпълнени като кладенец с изсечена ниша, но се появяват и други погребални конструкции: изкопи с уширения, служещи за опора на каменните плочи, покриващи гроба. През IV век започват да строят и подземни крипти, състоящи се от правоъгълна подземна погребална камера и водещ към повърхността тесен коридор със стълби. Входът към камерата е затварян с каменни плочи. В подобни крипти са погребвани няколко души, вероятно членове на един и същ род.

В късните мъжки погребения археолозите са открили оръжия: мечове, кинжали, а в един от гробовете и бойна секира. Край черепите, както и при по-ранните погребения, са поставяни съдове, в някои от които са се запазили дори останки от заупокойната храна. Непокътнатите погребения позволяват точно да се възпроизведат детайли от погребалния обред: в една от криптите, например, където е погребан възрастен мъж, до главата му са поставени няколко керамични и един стъклен съд, в купа е останала черупката от яйце и кости от птица, а до дясното му рамо е намерен кинжал, в лявата страна до краката – меч. На стената на погребалната камера е подпрян щит, от който са оцелели ръкохватката и умбона (наставката върху централната част на щита).



В разкопките са открити гръцка червено-лакова посуда, стъклени кани, множество катарами и фибули – метални закопчалки за дрехи, които изследователите отнасят към черняховската култура от II-IV век. Учените отбелязват, че още от сега може да се твърди, че колекцията от фибули от разкопките на Фронтовое 3, е една от най-впечатляващите, както по количеството на екземплярите, така и по броя на различните вариации.


Сега учените завършват разкопките на югоизточния участък на некропола и продължават в северозападния, където може да се намират по-ранни погребения. След приключване на работите участъкът ще бъде предаден на строителите, а находките от разкопките ще бъдат пренесени в музейната експозиция на Херсонес в Севастопол.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...