3 юли 2017 г.


Това дърво се среща на Карибите, Бахамските острови, по крайбрежието на Мексиканския залив и в някои части на Южна Америка, на Галапагоските острови и дори в отделни райони на щата Флорида в САЩ. Когато първите испански мореплаватели, поели на път към Америките, попаднали на това дърво, го нарекли “arbol de la muerte,” което се превежда като “дървото на смъртта”. 

Дори докосването до него може да ви докара химически изгаряния, макар че черната си слава растението дължи най-вече на токсичността на плодовете му. Поглъщането дори на малки дози от сладникаво ухаещите му плодове предизвиква бурно повръщане, диария и гърчове, които могат да доведат до парализа и смърт от задушаване. 

Дървото съдържа много токсини. Най-опасните за човек ефекти обаче се предизвикват от органичното вещество форбол. По-страшното е, че всяка част на Hippomane mancinella, както е научната му класификация, е токсична – от плодовете, до соковете в стъблото и листата.


Сред племената, населяващи карибските острови съществуват легенди, в които се разказва, че са използвали сока на “Дървото на смъртта” като “дадено от природата” средство за изтезания и мъчения. Завързвали пленените си жертви за ствола на дървото и след това чакали да завали. Лесно разтворимият във вода сок на растението попадал с дъждовните капки върху тялото на врага. В сока се съдържат толкова много токсични вещества, че при контакт с кожата се образуват огромни мехури, а болката от силното дразнене и парене е нетърпима. 

Някои са се опитвали да изгорят дърветата. Да, но при горенето токсините се разтварят в дима и попаднали в очите предизвикват непоносимо дразнене, като са известни дори и случаи на временна загуба на зрението. 

Колкото и опасно и дори смъртоносно да е за човек, дървото се оказва безопасно за игуаните. Често са забелязвани игуани, които живеят сред клоните му и дори да ядат плодовете. 


0 коментара:

Публикуване на коментар