Открити са нови доказателства за разрастването на царството на Давид и Соломон

През последните 25 години мнозина учени изказват съмнения по отношение реалното съществуване на царството на Давид и Соломон, за което библейските истории разказват, че е съществувало през Х век пр.н.е. Скептичността им се основава до голяма степен на факта, че липсват археологични находки, които да доказват мащабни „царски“ строежи в региона, където се предполага, че е съществувало царството. В резултат на тези съмнения се налага мнението, че властта на тогавашните владетели е имала локален характер – управлявали са само Йерусалим и околностите в непосредствена близост.

Сега обаче, изследователи от Университета „Бар Илан“ в Израел са открили нови доказателства, които подкрепят тезата за съществуването на единна, обединена монархична власт над израелтяните, или с други думи, потвърждаващи, че царството се е простирало и отвъд околностите на Йерусалим. Изводите от изследователската работа са публикувани наскоро от проф. Авраам Фауст и д-р Йаир Сапир в статия за списание Radiocarbon.

През последното десетилетие проф. Ави Фауст от катедрата по изследвания и археология в Университета „Бар Илан“ извършва разкопки на голяма вила от типа, известен в средите на специалистите като „къща с четири стаи“. Сградата е била опожарена и това се е случило през VIII век пр.н.е. по време на една от завоевателните асирийски кампании. Вилата се намира в Тел Етон, на 20-тина километра югоизточно от град Кирят Гат. Голямата къща е имала поне два жилищни етажа, като партерният етаж е заемал площ от около 225 квадратни метра. В ъглите на сградата са поставени големи, висококачествени каменни блокове. Структурата е изградена върху най-високата част на хълм. Изкопани са дълбоки основи за градежа, а в строежа са използвани висококачествени материали и строителството е извършвано според добре съставен план. По време на разкопките на мястото са открити стотици съдове и най-разнообразни артефакти, останали след опожаряването на сградата.



„Изненадващо, радиовъглеродното датиране на образци от подовата настилка и на такива от фундамента, поставен под пода, показва, че сградата вече е съществувала през Х век пр.н.е. – построена е в периода между края на XI век пр.н.е. и първата третина на Х век пр.н.е. Тази датировка е в съответствие с други находки, свързани със сградата, като например положеният в основите материал“, пише проф. Фауст.
Фауст и Сапир добавят, че изграждането на толкова голяма вила на върха на хълм, която може да бъде видяна от голямо разстояние, както и значителното разрастване на града през този период, е значимо събитие в историята на Тел Етон.

Снимка на околностите на Тел Етон

Кой обаче е инициатора на строежа? Изследователите смятат, че доказателствата подсказват самоличността на строителите. Фактът, че вилата е построена като класическа „къща с четири стаи“, който е доминиращ стил в израелските градежи и липсва или е много рядко срещан при ханаанските и филистимските обекти, като че ли изпраща ясно послание, относно идентичността на строителите – зараждащата се в хълмистите райони Израелска държава.

Интересното обаче е, че мястото не е разрушено или унищожено по време на периода на трансформации, а разширяването и развитието на сградата очевидно не е в резултат от завоюването и пристигането на новото население в района. От това може да се заключи, че промените са били инициирани от „царството от планината“, а разрастването на сградата е осъществявано в сътрудничество с местното население. Това се потвърждава още и от комбинирането на вдъхновения от „планинците“-израелтяни архитектурен стил, съчетан с използването на ханаанската традиция да се поставя фундамент под пода.



Находките са показателни за впечатляващото по мащабите си за времето обществено строителство, което е осъществявано през Х век пр.н.е., при това с използването на ранните етапи от строежа на висококачествени, прецизно дялани каменни блокове от района на Юдея. Когато находките в Тел Етон се свържат с други от същия регион, може да се възстанови процеса на постепенно колонизиране от страна на „планинците“ на региона Шфела ( или шефела, което в превод означава „ниска земя“ или долина).

Фауст и Сапир подчертават, че „връзката с Давид не се основава на преки археологически доказателства, а почива върху контекстна основа“. Източникът на причините, довели до промените в Тел Етон (т.е. изграждането на „къщата с четири стаи“ и разрастването на селището около него) по всичко личи, че е „в планинските райони и тъй като тези промени се случват по времето, за което се предполага, че в планините царува Давид, връзката изглежда правдоподобна“.  Учените добавят, че „ако някой смята, че не е съществувал цар на име Давид, трябва да открием друго име, с което да назоваваме владетелят, по чието време районът е включен в царството на планинците“.

Отвъд идентифицирането на сложната социална структура на населението в долината Юдея още през Х век пр.н.е., изследването има по-мащабни последици за археологията. „Находките от Тел Етон показват, че структурите може да просъществуват векове, но останките им отразяват последния период на използването им. От дългият им живот – понякога векове – може да бъде открито съвсем малко, а още по-малко ще са възможностите за сигурното им отбелязване“, казва Фауст. Един от негативните аспекти на това заключение е, че поредица от деструктивни събития след дълъг период на мирно съществуване, би довело до много подробна информация за времето на унищожението, но ще има съвсем малко данни за предходните времена. „От това следва, че археолозите трябва да са много внимателни, когато правят изводи, че редките или дори липсващи находки от онзи период показват, че обществото е било бедно и му липсва сложната йерархична структура за монархия”.