4 април 2018 г.


Преди малко повече от век, американски египтолог открива гробница, заровена под 10 метра каменни отломки в древен египетски некропол. В нея открива един от най-изкусно изрисуваните саркофази в Египет и… върху него - мумифицирана глава, отрязана от тялото. Чия е главата? Изследователите се обръщат за помощ към криминолозите на ФБР, за да разберат какво се е случило.

Гробницата е записана в каталозите като 10A. Открита е от американския египтолог Джордж Ендрю Рейснър, ръководил през 1915 година експедиция от изследователи от Университета Харвард и Бостънския музей на изящните изкуства. Учените изследват некропола в Дейр ел-Берша, близо до долината на Нил, на около 225 км южно от Кайро.

Така през 1915 година експедицията открива гробницата 10А от Дейр ел-Берша

Процесията от Берша
Още в древни времена, заради богатствата си, некрополът е станал жертва на плячкосване от мародери. Все пак, разбойниците са оставили непокътнати няколко красиво оцветени саркофага, изработени от кедър, както и канопи с дървените поставки за тях, модели на лодки и над 100 дървени фигурки на мъже и жени, изобразени в сцени от ежедневието. Най-известни са фигурките от т.нар. „процесия от Берша“. В нея свещеник води три момичета, носещи дарове. Смятат се за един от най-изкусно изработените дървени фигурки, откривани в Египет. Освен това, в ъгъла на гробницата мародерите са захвърлили обезглавена мумия. Главата е останала върху саркофага. Изследователите си задават въпроса, защо са се отнесли така с тялото и на кого е принадлежала мумифицираната глава. Това е 4000-годишната загадка, която египтолозите се заемат да разрешат.


Единият от откритите в гробницата саркофази, известен в средите на специалистите като „саркофага от Берша“, е най-изящният от времето на Средното царство, откриван до този момент. Определян е като шедьовър на панелната живопис. Според експертите, картините вътре в саркофага са „изключително детайлни и оцветени с ярки бои“. Стилът, с който са изписани от древния художник, постигнал усещането за светлосенки, създава усещане за реализъм, рядко надминаван в египетското изкуство.



Лицевата страна на саркофага от Берша
„Фокусна точка в композицията е странно оцветена фалшива врата, през която душата Ка може да пътува между отвъдния и света на живите. В строги колони са изписани курсивно йероглифите от „текста на саркофазите“ – сбор от погребални ритуали и заклинания, чието предназначение е да защитават и насочват мъртвия в пътя му към отвъдното. Текстовете продължават по цялата вътрешна страна на саркофага“, гласи описанието му в каталозите на Бостънския музей на изящните изкуства.

По надписите на саркофазите става ясно, че гробницата принадлежи на Джехутинак, древноегипетски „велик господар на нома Харе“ (15-тият ном от Горен Египет). Времето, по което този „велик господар“ управлява нома (административната единица в древен Египет) Харе е в самия край на XI-тата и началото на XII-тата фараонски династии (XXI-XX век пр.н.е.). В гробницата първоначално са погребани той и съпругата му, която също носи името Джехутинак.

Дървена статуетка на Джехутинак, открита в Гробница 10А
Повече от век египтолозите водят дебат, дали мумифицираните останки, които са открити, са на „великия господар“ или на съпругата му, пише Live Science. „Мистерията става още по-заплетена, защото по време на мумифицирането главата е била променена: отстранени са части от костта на челюстта и скулите, защото древните балсаматори са искали да дадат възможност на починалия да яде и пие в задгробния живот“, пише в статията на Live Science. С изясняване на загадката, дали това е „г-н или г-жа Джехутинак“ се заемат експерти от Бостънския музей.

New York Times съобщава, че музейните специалисти се обръщат за помощ към отдела по съдебна медицина и криминология на ФБР. Целта е да се извлече генетичен материал от 4000-годишната мумия. Подобни опити са правени и по-рано, но са се проваляли, заради трудностите при извличане на ДНК от тела, прекарали хилядолетия в гореща среда – топлината разгражда ДНК-материала.

Мумифицираната глава, открита в гробница 10А
През 2009 година учените пробиват сърцевината на един от моларните зъби и извличат 105 мг зъбен прах. От него учените в продължение на години безуспешно се опитват да извлекат ДНК за анализ. Тогава се намесва ФБР. Д-р Одил Лорейли, съдебен медик във Федералното Бюро, която по-рано успява да извлече генетичен материал от 130 000-годишните останки на пещерна мечка, разтваря част от зъбния прах в специален разтворител, предназначен да „събере“ останките от съществуваща все още ДНК. И успява.

Експертът споделя пред New York Times, че не се е надявала на успех, защото съществува убеждението, че е невъзможно да се извлича ДНК от древните египетски мумии. И все пак, ДНК е налице, макар и много повредена, което потвърждава, че е от древната мумия, а не се дължи на замърсяване от съвремието.


След като въвежда данните в компютъра си, резултатите показват, че извлечената ДНК принадлежи на мъж. Отделената от тялото мумифицирана глава принадлежи на „великия господар на нома Харе“ Джехутинак, а не на съпругата му.

Изследването, в което ФБР изиграва важна роля, не само разрешава 4000-годишна загадка. Успешното извличане на ДНК от древноегипетска мумия показва, че това, макар и труден, но е възможен процес. А така се отваря възможност за много бъдещи изследвания в тази посока.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...