Това откритие е едновременно случайно, любопитно и буквално – сензационно. Оказва се, че години наред в хранилищата на Университета в Суонси (Уелс, Англия) е прашасвал един от редките портрети, създадени приживе, на прочутата Хатешпсут – една от малцината жени, управлявали древен Египет с пълната власт на фараон.
Автор на откритието може да бъде наречен Кен Грифин, който преподава египтология на студентите. Университетът в Суонси се гордее много с Египетския си център и възможността да обучава бъдещи египтолози, запознавайки ги с реални древни артефакти. За една от лекциите си, Грифин избира интересен предмет, като го заявява по снимки от каталога на университетското хранилище. „Подбирах артефакти за практическо занимание и случайно видях черно-бяла снимка на релеф, който ми се стори по-интересен от останалите. Когато разбрахме, какво представлява релефът, буквално челюстите ни увиснаха до пода – не само на студентите, но и моята“, обяснява емоционално Грифин.
После професорът си спомня, че откритието се случва на 8 март, Международния ден на жените, и добавя: „Изглежда Хатшепсут е наясно как да се появява ефектно“.
Не са толкова много специалистите, които са способни само от един поглед да оценят значимостта на релеф по два фрагмента от него. През 1971 година артефактът се озовава в сбирката на университета. И никой не му обръща внимание, защото не откриват нищо значимо. Но Грифин е с огромен опит от работата си в Египет и моментално забелязва сходството на релефа с изображения от посмъртния храм на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри, построен през XV век пр.н.е., в периода на Новото царство.
Фрагментите са от плоча с дебелина около 5 см. И по следите от инструменти, останали по задната повърхност на релефа, става ясно, че са свалени от стена на храм или гробница.
Върху фронталната повърхност се е запазило изображението на човешка глава, от която липсва долната част на лицето, а в ляво се вижда ветрило. Обаче, дори само наличните детайли се оказват достатъчни, за да се „познае“ кой е изобразен на релефа: прическата, урея („кобрата“, част от фараонската корона, представляваща стилизирано изображение на богинята-кобра Уаджет), оформлението на ветрилото – Грифин веднага се сеща, че неведнъж вече е виждал подобен стил в Дейр ел-Бахри. Но основният аргумент в доказателството за принадлежността на образа върху релефа, стават йероглифите над царската глава. Това е фрагмент от титлата (церемониалното наименование на фараона), която се среща навсякъде из храма на Хатшепсут; в него са използвани местоимения за женски род.
Фараон + жена + декоративния стил на храма в Дейр ел-Бахри = Хатшепсут. Мнозина египтолози я смятат за „първата велика жена в световната история“. Хатшепсут е пети фараон в XVIII-тата династия (към която, между другото, принадлежи и Тутанкамон), една от петте известни на историята жени – фараони на Древен Египет. Съдейки по наличните сведения, Хатшепсут управлява в продължение на над 20 години (приблизително между 1478 – 1458 г. пр.н.е.). Времето, през което е начело на държавата, се смята за период на мир и разцвет.Въпреки това, не е ясно и досега, защото приемникът ѝ и приемен син - фараонът Тутмос III, нарежда да бъдат унищожени изображения на мащехата му. Доскоро се приемаше, че лична неприязън е основната причина за това му поведение, но сега вече не всичко изглежда толкова ясно: например, кампанията по разрушаване на изображенията не засяга всички, а освен това започва доста късно – няколко десетки години след смъртта на Хатшепсут, когато за Тутмос III вече не е имало видими причини да отмъщава на отдавна починалата му мащеха. Той самият е много успешен владетел и често го оприличават на „Наполеон на древния свят“, така че подобно поведение не може да се обясни само като проява на лична нетърпимост.
Каквато и да е причината, резултатът от изпълнението на нареждането му е, че оцелелите изображенията на загадъчната Хатшепсут са малко на брой и подобна находка, като релефа, се приема за уникална. Дори и при положение, че част от портрета – какъвто е случаят с релефа от Суонси – липсва, находката си остава сензационна.Всъщност, на релефа си има лице, но то е изсечено на обратната страна на горния фрагмент от плочата. И това е лицето на мъж с къса брада. Изкуствената „брада“ – един от символите на царската власт – е носила и Хатшепсут, но учените са озадачени от това, че портрета е на задната част на настенен релеф: звучи абсолютно безсмислено.
Най-вероятното обяснение е, че изобразеното лице се е появило доста по-късно – вероятно през XIX или начало на XX век, защото артефактът по всичко личи, че е изнесен от Египет преди началото на официалните разкопки и реставрацията на храма в Дейр ел-Бахри през 1902 година. След това, някой предприемчив търговец на антики или антикварна къща, по чисто меркантилни съображения са „допълнили“ артефакта с цел повишаване на цената му. Взели са горния фрагмент, обработили са краищата му така, че да пасват с краищата на долния фрагмент и върху „чистата“ страна са изсекли лицето на фараон-мъж – защото преди сто години не са знаели, че е имало и жени-фараони.
Така звучи обяснението, описано в съобщение за пресата на официалния сайт на Университета в Суонси. Обяснението изглежда логично, но все пак е само предположение, защото в архивите на университетския Египетски център липсват данни за произхода и мястото, където е открит релефа. Известно е само, че ценният артефакт е част от колекцията на починалия през 1936 година лондонски фармацевт сър Хенри Уелкъм, дарена на университета през 1971 година.
От 1961 година разкопките и изследванията в посмъртния храм на Хатшепсут се провеждат от полска археологическа мисия. Кен Грифин вече е предал на полските археолози данните за неочакваното откритие. Той се надява, че поляците ще могат да открият в галериите на храма мястото, където някога се е намирал релефа от Суонси.
Скъпоценният артефакт очаква продължението на историята си, но е сигурно едно – повече няма да се върне в тъмните хранилища, а ще заеме почетно място в една от витрините на „Дома на живота“ в университетския Египетски център.
0 коментара:
Публикуване на коментар