На широкоформатната снимка се вижда облак от космически прах, осветяван от ярката светлина на млади звезди. Облакът всъщност е регион, където се раждат нови звезди от сливащите се маси газ и прах. Регионът е каталогизиран като Lupus 3, а изображението е заснето от VLT Survey Telescope и 2,2-метровия MPG/ESO телескоп и е най-детайлната снимка към момента на този сегмент от небето.
Lupus 3 се намира само на 600 светлинни години от нас, в посока на съзвездието Скорпион. Част е от по-голяма структура, наричана Lupus Clouds, която е получила наименованието си от съседното съзвездие Вълк (Lupus). На изображението облаците изглеждат като дим, издигащ се на фона на милиони звезди, но всъщност представляват тъмна мъглявина.
Мъглявините са огромни области от газ и прах, разпръснати в междузвездното пространство, като понякога се простират на дистанции от стотици светлинни години. Повечето мъглявини са ефектно осветени от силните излъчвания на горещи звезди, но тъмните мъглявини „заключват“ светлината на звездите в тях и не я пропускат навън. Затова се наричат и абсорбционни мъглявини, тъй като са съставени от студени, плътни частици прах, способни да поглъщат и разсейват светлината, преминаваща през облака.
Известни тъмни мъглявини са Въглещарския чувал и Големия риф (астрономически), които са достатъчно големи, за да са видими дори с невъоръжено око като ярко черни петни на фона на блясъка на Млечния път.
Lupus 3 е с неправилна форма и се вие като усукана змия в небето. На изображението се вижда ясния контраст в региона: дебелите тъмни области на фона на блясъка на ярки сини звезди в центъра. Подобно на повечето тъмни мъглявини, Lupus 3 е район на активно формиране на звезди и в него има множество протозвезди и много млади звезди. Въздействието на обектите в близост кара праха в облака да се събира и под действие на гравитацията да се нагрява до точката, в която става възможно стартирането на термоядрен синтез. В крайна сметка, това довежда до раждането на протозвезди в сърцевината на екстремните условия на разпадащия се облак от междузвездна прах и газ.
Двете ярки звезди в центъра на изображението са крайния продукт от този процес. По-рано в техния живот, излъчванията им са били спирани до голяма степен от дебелите слоеве прах на тяхната родна мъглявина, превръщайки ги във видими само за телескопи, работещи в инфрачервената и радиовълновата част от спектъра. Но с течение на времето „порастващите“ звезди стават все по-горещи и ярки, а излъчваната радиация поражда силни звездни ветрове, способни да разчистят праха от „детската им ясла“ и младите звезди да заблестят в цялата си прелест.
Двете светила са все още много млади – толкова млади, че термоядреният синтез в ядрата им все още не е започнал. Вместо това, яркостта им се дължи на превръщането на гравитационната енергия в топлина, докато турбулентните процеси свиват ядрата им.
Разбирането на процесите, протичащи в мъглявините е от решаващо значение за познанията ни как се формират звездите изобщо. Всъщност, смята се, че нашето Слънце се е зародило точно в регион, подобен на мъглявината Lupus 3, преди повече от 4 милиарда години. Като една от най-близките „звездни ясли“, Lupus 3 е обект (изображението в по-висока резолюция) на много изследвания; при едно от тях, през 2013 година, 2,2-метровия MPG/ESO телескоп на Европейската южна обсерватория в Чили заснема същия регион, но с по-ниска резолюция.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар