Фрагмент от челюст, открит в пещера в северната част на Израел, кара учените да смятат, че човекът от съвременен тип може да се е появил и да е започнал разселването си много по-рано, отколкото се приема към момента.
Антрополози са определили, че възрастта на находката е между 177 и 194 хиляди години. Това я прави най-ранната от известните на науката останки от съвременен човек извън границите на Африка – континентът, признат за родина на homo sapiens.
„Ако този фосил… е на 170-190 хиляди години, то цялата история на еволюцията на homo sapiens се отмества назад във времето най-малко със 100-200 хиляди години“, коментира откритието професор Израел Гершкович от Телавивския университет. „Казано с други думи, ако съвременния човек е започнал да се разселва извън Африка преди около 200 000 години, то от това следва, че на континента той се е появил най-малко преди 300 – 500 хиляди години“, обяснява професорът.
В съобщението за пресата, чиито автори са от университетите в Тел Авив и Хайфа, се казва, че досега сред антрополозите се приема хипотезата, че хората от съвременен тип са се появили в Африка преди около 160-200 000 години. Миграцията на homo sapiens извън континента пък е започнала преди около 100 000 години.
 |
| Пещерата Мислия |
„По някои детайли вкаменелостта е сходна с останки от неандерталци и други човешки групи. Това ни дава основание да предположим, че макар видът ни да е произлязъл от Африка, отделни свои черти трябва да е придобил в процеса на еволюция извън границите на Африканския континент“, допълва Гершкович.
Според учените, обитателите на пещерата Мислия са били добри ловци: ловували са предимно едри животни, а освен това са събирали и много растения. В бита им всеки ден е присъствал огъня и са създавали много разнообразни каменни сечива.
0 коментара:
Публикуване на коментар