Експериментална ваксина срещу няколко грипни щама, активира допълнително противовирусната защита

Стилизирано изображение на вирус

Едно от основните оръжия на имунната ни система са имуноглобулините, или антителата. Те разпознават чуждите за телата ни молекули, принадлежащи на вируси, бактерии или някакви паразити и след това стартират цялата поредица от реакции, чрез които имунните клетки да унищожат „пришълците“.

 Тази задача на имунитета ни може да бъде подпомогната с помощта на ваксините - вече убити или отслабени патогени, които имунната система „запомня по отпечатъците“. В бъдеще време, когато такава инфекция атакува организма, имунните клетки много бързо започват да синтезират подходящите антитела за конкретния вирус или бактерия.

Но, както много добре е известно на всеки от нас, имунизацията с ваксина срещу грипни вируси се налага да се прави всяка година и ваксината винаги е различна от онази, правена преди година. Това се дължи на факта, че грипнте вируси лесно мутират и в резултат всяка година се появява нещо ново, което ги прави различни спрямо миналогодишната „версия“. Имунната ни система си „спомня“ вируса от миналата година и поради това новият щам отчасти остава невидим за нея: антителата, които имунната система може да започне да синтезира веднага, са с „настройки“ срещу малко по-различни вирусни белтъци – онези, които са били актуални преди година. Предварително да се предскаже каква ще бъде разновидността на грипа следващата година е невъзможно, затова и за момента няма универсална ваксина срещу грипа „изобщо“.

И все пак, възможно е да се подходи така, че имунитетът да атакува с цялата си мощ кой да е грипен вирус, независимо от детайлите в „портрета му“. И това е така, защото отговорът с антитела е само един от отговорите на имунната система. Когато вирус – какъвто и да е той, не само вирусните – проникне в организма и започне да заразява клетките, първи се включва т.нар. интерферонов отговор.

Грипен вирус под микроскоп

Заразените клетки синтезират сигналния белтък интерферон, който от своя страна отключва синтеза на огромен брой други сигнални белтъци, както вътре в клетката, така и около нея. В частност, интерферонът активира някои разновидности на Т-лимфоцитите, които унищожават заразените клетки. Сами по себе си Т-лимфоцитите не могат напълно да ни избавят от инфекцията, но могат да забавят разпространението на вирусите по тъканите. Всъщност, Т-клетките също могат да разпознават вирусните белтъци, при това, онези от тях, които при вируса се променят твърде малко. (Докато антителата, за съжаление, се синтезират точно срещу онези белтъци, които се променят драстично).

От своя страна, вирусите, в това число и грипните, си имат собствени белтъци, чрез които потискат активността на интерфероновата система. Изследователи от Калифорнийския университет са решили да подходят по нов начин: да се използват за разработване на ваксини грипни вируси, чиито антиинтерферонови белтъци са повредени от мутации. Подбрани са осем такива мутации, в резултат на което е създаден отслабен вирус (наречен HIS – hyper-interferon-sensitive), който притежава всичките осем мутации и при появата му много силно се раздразва интерфероновата защита на клетките.

В лабораторните експерименти, на мишки 28 дни след ваксинирането с HIS-ваксина, е поставяна инжекция с реален грипен вирус, при това в такава доза, която би следвало да се очаква, че ще убие голяма част от опитните животни. Онези от мишките, които не са предварително ваксинирани, наистина в голямата си част умират, докато ваксинираните оживяват в пълен състав. Нещо повече: оживяват, независимо от това, с какъв грипен щам са заразени, а в експеримента са използвани четири различни грипни щама. Пълните резултати от изследването са публикувани в списание Science.

Имунната система на мишките се справя с вирусите, въпреки че ваксината не е специализирана спрямо конкретен щам. Решаваща роля изиграва активирането на общата противовирусна система. Разбира се, че имунитетът започва да синтезира най-различни антитела против грипа, но само те биха били недостатъчни и не биха се справили с вирусите, без включването на мощната интерферонова защита.

И дори реалният, патогенен вирус да се опита да потисне защитата, то това не може да му се отдаде, защото тя вече е набрала обороти. Разбира се, имунизация с подобна ваксина също ще трябва да се прави всяка година, но тъй като работи срещу много вирусни щамове, няма да се налага всяка година да се синтезира в нов вариант срещу конкретен щам. Всъщност, преди да се говори за масовото ѝ прилагане в практиката, трябва да бъдат още допълнителни изследвания, при това не само с мишки, но и с хора.