Учени от Университета в Хайфа, Израел, са разчели единият от последните два все още недешифрирани свитъка от Мъртво море – т.нар. Кумрански ръкописи. В продължение на цяла година експертите са сглобявали 60-те фрагмента на ръкописа, като някои от частите на „пъзела“ са с размери много под един квадратен сантиметър.
Точно кои са автори на ръкописите е неизвестно, но учените са постигнали съгласие, че текстовете са излезли изпод перото на сектата на есеите, живели в Юдейската пустиня.
От новоразчетеният свитък експертите са получили информация за календара, който е използвала сектата, както и за наименованията на дните, с които са обозначавани границите между годишните сезони. В ръкописа е установено присъствието на почерка на втори съставител, който вероятно е имал задачата да поправя грешките на автора и да допълва текста с пояснителни бележки.
От 1947 година насам са открити над 900 фрагмента от свитъците, дело на юдейската секта. Първите текстове са открити в пещерите на Кумран, намиращи се в Юдейската пустиня, близо до крайбрежието на Мъртво море. Находките датират най-малко от IV век пр.н.е. Писани са основно върху пергамент и папирус на древноеврейски и арамейски език.
Тъй като значителна част от ръкописите представляват библейски текстове (най-вече фрагменти от книгите на Стария завет), свитъците често биват наричани най-старото запазено копие на фрагменти от Библията.
Със събирането и възстановяването на частите от единия от двата все още неразчетени ръкописа са се занимавали доктор Ешбал Ратсон и професор Джонатан Бен-Дов от Университета в Хайфа. Трудността в разчитането им се дължи не само на множеството фрагменти, на които се е разпаднал оригиналния носите, но и поради това, че текстовете им са „кодирани“.
В разчетения документ, наред с библейски текстове, са запазени и данни за живота и бита на есеите. Например, в текстовете са описани празниците, отбелязвани от членовете на сектата, която е ползвала календар с 364 дни в една година. Празнували са фестивали на брашното, виното и маслото, които могат да се съотнесат към еврейския празник Шавуот.
Изследователите са достигнали до извода, че сектата е използвала особена дума, с която да обозначава преходите между годишните сезони – текуфа. В съвременния иврит тази дума означава „период“.
За разчитането и декодирането на текстовете учените са използвали бележките в полетата на ръкописа, които са правени от втори човек, отбелязвал пропуските в написаното от автора. „Коментарите ни помогнаха да сглобим пъзела“, подчертава Ратсон в интервю за Haaretz.
Първите свитъци от Мъртво море са открити в Кумранските пещери през 1947 година. На тях случайно се натъква млад пастир-бедуин, който влиза в една от пещерите, за да търси овца от стадото си.
0 коментара:
Публикуване на коментар