Край една от най-оживените пътни артерии в страната, израелски археолози са открили изключително добре запазени останки от „праисторически рай“: мястото е обитавано от ловци-събирачи преди повече от половин милион години. След себе си тези древни хора от зората на каменната епоха са оставили забележителна колекция от стотици кремъчни остриета и каменни брадви.
Откритието е направено в Джалджулия край град Кфар Сава. На дълбочина от около 5 метра археолозите откриват множество примитивни каменни сечива. Предположението е, че представители на един от ранните видове в човешката еволюция – изправеният човек (homo erectus) – многократно са се завръщали на това място, привлечени от близкия източник на питейна вода и изобилието от кремък. Примитивните каменни сечива, които са оставили след себе си, са доказателство в подкрепа на тази хипотеза.
Археолозите са убедени, че обектът, който се намира североизточно от Тел Авив, за праисторическите ловци-събирачи е представлявал „райско кътче“ – поток с прясна вода за пиене, богата растителност и изобилие от диви животни – всичко необходимо, за да ги е карало постоянно да се завръщат на това място.
Интензивните проучвания на обекта обхващат значителна площ и са извършени през последните месеци съвместно от екипи на Израелския правителствен департамент по античността и катедрата по археология в университета в Тел Авив.
Най-впечатляващото откритие са доказателствата за добре развита „индустрия“ в обработката на каменни сечива, в това число и стотици кремъчни брадви, характерни за древната ашелска култура, развила се през ранния палеолит (отпреди около 1,5 милиона до 200 000 години). Културата на ашелските каменни брадви, свързана с хомо еректус и ранните представители на хомо сапиенс, се разпознава по характерните овални и с крушовидна форма кремъчни сечива, изработвани и използвани от ранните човеци.
Учените смятат, че тези ашелски каменни брадви са използвани за извършването на широк спектър от дейности – от просто изкореняване, до по-трудоемкото изсичане и копаене. Датировката на подобни сечива се използва за проследяване на ранната човешка миграция от Африка в Азия и Европа.
Археолозите отдавна са приели хипотезата, че наличието на качествен каменен материал, в това число яспис и кремък, е привличало ранните хора към определени места. Фактът, че експертите откриват следи за многократно населяване на мястото, те приемат като доказателство за това, че праисторическите хора са притежавали географска памет и е възможно да са се завръщали в региона като част от сезонната циклична миграция.
„При започване на работа на обекта в Джалджулия никой от нас не очакваше да попаднем на толкова древни артефакти. Да не говорим за мащабите на обекта или за впечатляващите находки, които направихме“, казва пред Jerusalem Post Маян Шемер от Израелското министерство по античността. „Има само два обекта [в Израел], чиято предполагаема възраст е близка до тази на обекта в Джалджулия: единият е в кибуца Еял, приблизително на 5 км на север, а другият, датиращ от малко по-късна културна фаза е в пещерата Кесем, намираща се на около 5 км на юг. Находките ни са впечатляващи, както по отношение на състоянието, което са се запазили, така и заради информацията, която предоставят за тази древна материална култура“.
Ран Баркай от Университета в Тел Авив добавя: „Този необикновен обект ще ни даде възможност да проследим поведението на нашите преки праисторически предци и да възстановим детайли от начина им на живот и навиците им, които са част от дългия път на човешката еволюция“.
0 коментара:
Публикуване на коментар