Учени са открили най-старата за момента известна им свръхмасивна черна дупка във Вселената, която позволява да се надникне назад във времето към зората на космоса.
Екипът е воден от експерти на Carnegie Institution for Science в Калифорния. Използвани са данните от няколко телескопа, в това число и широкоформатния телескоп за инфрачервени наблюдения на NASA Survey Explorer (WISE), който работи в околоземна орбита. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.
Черната дупка е заобиколена от регион от свръхгорещи газове и космическа прах, известни като квазар. Учените смятат, че феноменалното чудовище се е зародило едва 690 милиона години след Големия взрив, а на светлината от квазара са били необходими 13 милиарда години за да достигне до нас. Възрастта на черната дупка повдига нови въпроси за това, как такива масивни черни дупки е възможно да се формират в толкова ранната възраст на Вселената.
Черната дупка вътре в квазара, получила каталожното обозначение J1342+0928, се предполага, че е с маса около 800 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. По този показател тя далеч надхвърля много от свръхмасивните черни дупки, които астрофизиците наблюдават в централните части на съвременните галактики (в центъра на нашата галактика, например, черната дупка е „само“ 4 милиона пъти по-масивна от Слънцето).
Нещо повече: изхождайки от възрастта на новооткритата черна дупка, то тя би следвало да е нараснала с невероятно бързи темпове. Възможно е тя да се окаже „ранен надут балон“, който на по-късни етапи от съществуването си да се е трансформирал в по-типичните граници за свръхмасивна черна дупка в рамките на галактика.
Според астрофизиците, струпването на толкова огромна маса в една точка за толкова кратък период след Големия взрив е много изненадващо. Затова сега астрофизиците се опитват да разберат какви процеси са довели до формирането на това масивно чудовище и да разгледат вероятните алтернативи. Те разчитат, че откриването на още масивни черни дупки от зората на Вселената ще им дадат нужните данни, за да опишат модела на формиране и разрастване на такива „свръх масивни феномени“.
По времето, когато този далечен квазар е съществувал, първите галактики във Вселената тъкмо са започнали да се формират. Радиацията, генерирана в процеса на формирането им, е йонизирала междузвездния газ, променяйки космическото пространство от неутрално в йонизирано. Това се нарича епоха на рейонизация, и това е времето, когато светлината от първите звезди успява да „заблести“.
От Земята на такова разстояние и с такава яркост се смятат за видими само между 20 и 100 квазара, което прави откриването му много важно за астрофизиката. На практика позволява на науката да надникне във времето на ранната Вселена и да разберем какви са били условията в „бебешките“ дни на космоса.
„Огромните разстояния правят тези обекти изключително слаби за наблюдение от Земята“, обяснява Сяохуи Фан от Университета в Аризона. „Ранните квазари също са много редки обекти в небесата. Въпреки постоянните наблюдения и търсения, до този момент на науката беше известен само още един квазар със стойност на червеното отместване над 7“.
Сега астрономите се надяват, че скоро ще се появят нови телескопи, като например Giant Magellan Telescope (GMT) в Чили, който трябва да бъде завършен през 2025 година, с чиято помощ ще са в състояние да открият още от тези далечни и загадъчни обекти.
0 коментара:
Публикуване на коментар