Алтернативна хипотеза описва възникването на Слънчевата система (видео)

Учени от Чикагския университет изказват ново предположение, според което Слънчевата система не се формирала в резултат на прост колапс на газово-прахов облак, както се смята. Появата на системата ни се дължи на взаимодействие на звездния вятър от чужда звезда и междузвездната среда, пишат учените в статия, публикувана в Phys.org.

Небуларната хипотеза предполага, че Слънчевата система се е формирала благодарения на гравитационното свиване на мъглявина (небула). Като причина за това може да послужат или естествената динамика на материята вътре в мъглявината, или пък ударната вълна, породена от избухването на свръхнова звезда. Това обаче не може да обясни аномалното съотношение на елементите желязо и алуминий, които се срещат в древни метеорити.

Масивните звезди излъчват потоци от йонизирани и неутрални частици, които се наричат звезден вятър. Когато той взаимодейства с газовете в междузвездното пространство, им предава част от кинетичната си енергия. В резултат на това се образува постоянно разширяващ се балон, в който плътността на материята е по-ниска, отколкото извън него.

Изследователите изказват предположението, че преди няколко милиарда години гигантска, отнасяща се към класа Волф-Райе звезда – по размери превъзхождаща Слънцето 40-50 пъти – е загубила част от масата си, излъчвайки поток от частици в звездния вятър. Вследствие на това се е формирал балон, в граничната зона на който започват да кондензират междузвезден прах и газ. Учените смятат, че такива условия са причина за възникването на около 16 процента от звездите от типа на Слънцето.

Механизмът обяснява изобилието от алуминия-26 и дефицита на желязо-60. Звездата от клас Волф-Райе е емитирала голямо количество алуминий, който попадайки в зрънцата междузвездна прах е мигрирал към границата на газовия балон. В крайна сметка, част от обвивката на балона е колабирала, формирайки протозвезда и акреционен диск около нея. Самата гигантска звезда, от своя страна, накрая или е избухнала, превръщайки се в свръхнова, или се е свила и е породила черна дупка.