Звуците, които чуваме, пристигат до слуховата кора в мозъка ни от двете уши. От тези два източника мозъкът ни комбинира общата слухова картина, която възприемаме. Но в детските ни години слуховата кора все още не умее добре да съгласува сигналите, пристигащи от лявото и дясното ухо, затова и едното от тях „взема надмощие“. Като се има предвид, че в лявото полукълбо на мозъка са по-добре развити центровете, чрез които анализираме речта и езика, става ясно защо без да си даваме сметка за това, до юношеските си години предпочитаме да се доверяваме повече на дясното си ухо.
Експерименти, проведени от изследователи от Университета в Обърн, за пореден път потвърждават тази закономерност: участниците в техните тестове прослушват различна информация с лявото и дясното ухо и трябва след това да повторят това, което са чули. Тестът изисква или да се възпроизведе чутото само с лявото ухо, или само с дясното, или пък трябва да се запомнят и двата потока информация, дошли от ляво и от дясно.
Децата и тийнейджърите, както се и очаква, най-добре запомнят онова, което чуват с дясното ухо. Но когато тестът преминават младежи на възраст 19-28 години, то се оказва, че и при тях при определени условия, дясното ухо взема превес. Когато се налага да се запомни твърде много – т.е. постъпващата информация надвиши обема на работната памет – дясното ухо „започва да чува повече“. Превесът е малък, но все пак е налице.
Всъщност, да се твърди, че дясното ухо чува по-добре от лявото не е съвсем коректно; просто претовареният от постъпващата информация мозък отдава предпочитания на онази част, която постъпва от дясната страна.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар