През лятото на 1648 година Тридесетгодишната война – един от най-бруталните военни конфликти в средновековна Европа, е към края си. Войната е прекроила значително политическата карта на Стария континент, а с това са настъпили и коренни промени в разпределението на влиянието на различните религиозни течения в християнската църква в земите на Централна Европа. В този момент шведските армии се готвят да ограбят процъфтяващата средновековна перла – Прага. Сред многобройните ценни предмети, заграбени при превземането на Прага е и една от най-необикновените книги – „Кодекс Гигас“ (Codex Gigas). Според историците това е физически най-големият европейски средновековен ръкопис, оцелял до наши дни.
Около създаването на Codex Gigas са се родили не една и две легенди. Най-известната сред тях е с препратка и доста напомня описаното от Гьоте във „Фауст“. Митът разказва, че ръкописът е написан само за една нощ от монах, нарушил свещените си клетви. Заради прегрешенията си, монахът трябвало да бъде наказан жестоко, но успял да избегне наказанието – да бъде зазидан жив в манастирските стени, като се заклел да състави книга, в която да е включено цялото човешко познание. Той дори се съгласил да изпълни тази задача само за една нощ.
Времето му бързо се изнизвало и като не знаел какво друго да стори, в отчаянието си призовал на помощ не кого да е, а лично Луцифер. Монахът сключил сделка с Дявола – обменил безсмъртието на душата си, за да спаси от смъртта телесната си форма. Затова и Дяволът изпълнил своята част от сделката и изписал обещаната книга в рамките само на една нощ. Когато трудът бил завършен, монахът, като част от договорката, нарисувал портрет на Дявола. Заради това изображение, което се намира на една от вътрешните страници на ръкописа, ръкописът е известен и като Библията на Дявола.
Легендата, разбира се, звучи забавно, но създаването на ръкописа на практика отнема далеч повече от една нощ; почти три десетилетия, ако трябва да сме точни. И все пак трудът е дело само на един автор. След задълбочен анализ експертът-палеограф Михаел Гюлик, потвърждава, че ръкописът е излязъл под ръката само на един човек. Това означава, че анонимният създател на Codex Gigas е прекарал по-голяма част от зрелите си години в изписването на ръкописа. Най-правдоподобното допускане е, че книгата е дело на монах, живял в Бохемия (част от днешна Чехия) в началото на XIII век.
Книгата е с дебелина от 22 см и тежи близо 75 килограма. Състояла се е от 320 листа пергамент, но 11 от тях са откъснати и загубени; отстранени са най-вероятно заради съдържанието им. Листите на книгата са с дължина 92 см и ширина от 50 см. Целият ръкопис е подвързан в дървена корица, подвързани също в кожа. Някои експерти пресмятат, че за изработването на пергаментите за Кодекса са били нужни кожи от около 160 животни.
Кодексът е замислен като историческо произведение. Това обяснява, защо сред текстовете му се намират не само Стария и Новия завет, а и преписи на „История на Юдейската война“ и „Юдейски древности“, писани през I век от Йосиф Флавий. Сред текстовете са и първата европейска енциклопедия, създадена през VII век от св. Исидор Севилски, както и „Бохемски хроники“, писани от монаха Козма от Прага, живял между 1045 – 1125 година. В „Кодекса“ са включени и няколко кратки текста, сред които и такива на медицинска тематика.
Разбира се, най-интригуваща е картината, заемаща цяла една от вътрешните страници, на която е изобразен Дяволът. Само по себе си подобно изображение не е необичайно да се срещне по страниците на средновековните европейски книги. Портретът на Дявола в този труд обаче, е много интересен.
На рисунката дяволът е изобразен несъразмерно голям и разглеждащият страницата има усещането, че образът се е вторачил в него. Освен това, дяволът е гол, само слабините му са прикрити с парче плат. Това парче плат за епохата си е символ на знатен произход – царско потекло – затова и самата рисунка се интерпретира като изображение на Дявола в качеството му на Принц на мрака. На обратната страница с дяволското изображение е нарисуван „Небесния град“, което вероятно е препратка към Йерусалим.
След превземането на Прага през 1648 година шведите ограбват цялата колекция на Рудолф II и така Codex Gigas се озовава в Стокхолм. Там се съхранява повече от три века, докато през 2007 година е върнат в Прага, където в продължение на една година е изложен за публиката в Чешката национална библиотека. От 2009 година насам уникалният ръкопис е включен в колекцията „Съкровища“ на Националната библиотека на Швеция. Ръкописът понастоящем не е достъпен за широката публика, но всеки, който се интересува, може да разгледа дигитализираното му копие в интернет и да се запознае с цялото му съдържание.
0 коментара:
Публикуване на коментар