Гробът, в който се твърди, че е положен Исус Христос след разпятието му, вече е с датировка от имперската епоха на Рим и по-конкретно – около времето, когато начело на империята застава император Константин Велики. Последните изследвания, направени по време на завършилите наскоро реставрационни дейности в Храма на Гроб господен, сочат, че възрастта му е поне 1700 години, което влиза в противоречие с досега приетото схващане.
Анализи на образци от хоросана, с който закрепен мраморният капак върху оригиналното варовиково ложе на гроба показват, че запечатването е направено около 345 година. В ексклузивна статия на National Geographic, редакторът по въпросите на археологията Кристин Роми пише, че „най-после разполагаме с научно доказателство, че това място - гробът, за който се твърди, че е на Исус Христос и е една от най-сакралните за християнството реликви - е останало непокътнато за най-малко 17 века“.
Образците от хоросана, взети от Божи гроб, са изследвани в две независими лаборатории. Използван е методът на Оптично стимулираната луминисценция (OSL), чрез който може да се определи кога за последно кварцовите седименти в материала са били изложени на светлина. Пълните доклади от изследването се подготвят и предстои да бъдат публикувани в следващият брой на списание Archaeological Science: Reports.
National Geographic припомня, че гробницата, в която се твърди, че е положен Исус Христос, беше за пръв път от векове насам отворена за реставрационни дейности през октомври 2016 година. Божи гроб се намира в йерусалимската църква „Възкресение Христово“, в старата част на Йерусалим. Храмът е издигнат на мястото, за което се смята, че е разпнат, погребан, а по-късно и възкръснал Исус Христос. Според историческите документи, мястото за пръв път е идентифицирано като „Божи гроб“ през 326 година и това се дължи на майката на император Константин – Елена.
Предишните оценки, направени на база архитектурата в и около гроб господен кара учените да приемат, че храмовият комплекс е възникнал около времето на кръстоносните походи. Погребалното ложе, върху което се твърди, че е положено помазаното тяло на Христос след свалянето му от кръста, е облицовано с мрамор и е покрито с мраморна плоча. Тази по-стара, счупена мраморна плоча с гравиран върху нея кръст, която лежи директно върху погребалното ложе, сега се смята „за най-ранното римско светилище на мястото“, се казва в материала на National Geographic.
Църквата на Божи гроб е тотално разрушена през 1009 година. По-късно обаче е съградена наново. Този факт кара мнозина учени да подлагат на съмнение, че точно това е мястото, което римляните преди седемнадесет века идентифицират като „божи гроб“. Според National Geographic, резултатите от последното изследване са потвърждение на допускането, че обектът е онзи, който е белязан през римско време. Но изданието подчертава: „Археологически е невъзможно да се докаже, че гробницата е мястото, на което е положен един конкретен евреин, познат като Исус от Назарет, който според „Новия завет“ е разпнат на кръст в Йерусалим през 30 или 33 година. Новите данни от датировката на комплекса на гробницата със сигурност сочат времето на Константин Велики – първият християнски император на Рим“.
0 коментара:
Публикуване на коментар