Нови археологически доказателства разкриват най-вероятното място, където през 54 г. пр.н.е. Гай Юлий Цезар дебаркира в Британия. Мястото, откъдето започва римската инвазия на Острова е залива Пегуел на остров Танет, в североизточната част на графство Кент.
Археолози от Университета в Лестър са открили останките от петметров ров, в който са намерени фрагменти от керамични съдове и оръжия. Първоначалните тестове сочат, че останките датират от I век пр.н.е. Според екипа, това е първото доказателство за началото на инвазията на римския пълководец в Британия.
Ровът прилича на римските укрепителни съоръжения, открити край Алезия във Франция и археолозите смятат, че находката им е само част от много по-голямо укрепление. Допускането е, че обектът може да е покривал площ от 20 хектара, казват експертите.
Укрепеният лагер е трябвало да защитава армадата от 800 кораба, закотвени край близката пясъчна ивица; с тези плавателни съдове Цезар дебаркира с войските си на Острова. Пегуел е единственият отворен залив по източното крайбрежие на Кент, който е достатъчно голям, за да побере флот с подобни мащаби.
Освен това, местоположението съвпада с описанията, които Цезар дава за мястото, където слиза на Британския бряг.
„Наличието на скалист бряг, отвореният залив и по-високо плато в близост са в подкрепа на допускането, че през 54 г. пр.н.е. заливът Пегуел е мястото, на което дебаркира Юлий Цезар“, заявява д-р Андрю Фицпатрик от колежа по археология и история към Университета в Лестър.
Мястото, което сега попада в полезрението на археолозите, е било пренебрегвано, защото се намира относително навътре от брега – отстои на 900 метра. Но преди 2000 години обектът следва да се е намирал много по-близо до бреговата ивица.
„Преди Танет не е смятано за възможно местоположение на лагера на Цезар, тъй като до Средновековието е отделен от континенталната част на Британия [от протока Уонтсъм]“, обяснява Фицпатрик.“За хората на остров Танет от желязната епоха, протокът Уонтсъм едва ли е представлявал сериозно препятствие. Още по-малко той е притеснявал римските легиони с техните инженерни възможности“.
Римското нахлуване в Британия започвам малко след като Цезар покорява Галия – онова, което днес наричаме Франция – но в крайна сметка завършва с оттеглянето на римските легиони. Ожесточената съпротива, която британците оказват, лошото време и галския бунт, карат римляните на два пъти да се оттеглят – първо през 55 г. пр.н.е. и отново на следващата година.
Британия окончателно е покорена и включена в границите на Римската империя чак по времето на император Клавдий през 43 година от новата ера. Но и инвазията на Цезар на Острова не е напълно неуспешна. Той успява да инициира договорни отношения, които се превръщат в основата за бъдещи съюзи между римляните и нобилитета сред британските племенни общности.
„В крайна сметка това довежда до там, че владетели от Югоизточната част на Британия се поставят в клиентска зависимост от Рим. Така се поставя началото на римската окупация на Британия, в която попадат и Уелс и част от Шотландия и продължава почти 400 години. Това дава основание да се предполага, че по-късно император Клавдий е използвал постигнатото от Цезар при дебаркирането му в Британия“, казва проф. Колин Хаселгроув, водещ автор в проекта „In the Footsteps of Caesar: the archaeology of the first Roman invasions of Britain“.
0 коментара:
Публикуване на коментар