Изследователи от Университета във Флоренция са открили етруски храм на Монте Джиови – планината на Юпитер. На върха, почти на хиляда метра надморска височина, етруските са наблюдавали мълниите, за да тълкуват по тях волята на боговете и да предсказват бъдещето.
Науката все още знае съвсем малко за религиозните практики и вярвания на етруските, затова и новината за откритието е вълнуваща за експертите и любителите на историята. Находката е още по-значима, защото е едно от малкото сакрални места в Етрурия, оцелели до наши дни. Откритието е дело на екип студенти по археология в Университета във Флоренция, водени от професор Лука Капучини. Работата по проучването и разкопките са отнели на екипа цели шест години.
|
Панорамна снимка от върха на Монте Джиови |
Обектът се намира на плато на билото на планинския масив, който разделя Муджело от равнините на Флоренция; мястото е над етруския град Фиезоле. Направените предварително снимки от въздуха на региона вече са показали правоъгълна земна форма в района на върха. „През 70-те години на миналия век на мястото са открити три малки бронзови и железни върхове за стрели, както и връх на копие“, обяснява проф. Капучини в статия за
„Ла Стампа“.
|
Останки от стените по периметъра на откритата структура |
По време на последните разкопки са открити три различни пласта, които са следи от три различни периода, през които мястото е населявано. В най-стария от пластовете е открита малка структура, теренът около която е павиран. В пласта е открит литуус – железен извит жезъл, използван от жреците, за да очертаят с него границите на свещено място. Този предмет е един от най-древните образци, известни до момента, като при това е открит на територията на храм; предишни подобни находки са откривани изключително в погребения на жреци.
|
Фрагмент от железен литуус, открит на Монте Джиови |
"Литуусът е счупен и заровен в земята насред павираната площ около структурата. От това може да се заключи, че мястото е „авгурикулум“ – небесен храм. Тоест, на това място авгурите са
тълкували волята на боговете“, обяснява проф. Капучини и добавя: „Етруските са разделяли небесата на шестнадесет части, всяка от които е посветена на определено божество. Затова жреците им – авгури – е трябвало да наблюдават природните явления, като падането на мълнии, например“.
|
Керамичен съд от Монте Джиови |
Възможно е храмът да е бил посветен на Тиния – етруската версия на римския Юпитер и гръцкия Зевс. В
етруския пантеон обаче той не е единственото божество, служещо си с мълнии, чрез които да помага и наказва хората. Но Тиния е най-важният сред
небесните повелители, и вероятно е дал името на планинския масив, който римляните наричат "di Giove" (на Юпитер).
|
Реставриран съд, открит на Монте Джиови |
Новата находка оставя все така нерешени многото загадки около
религиозните практики на етруските: това, което е известно на науката в наши дни, е познато благодарение почти само на
латинските текстове. Може би древните етруски авгури са наблюдавали за формата, позиционирането и цвета на светкавиците, но как точно са тълкували значението на тези характеристики си остава неизвестно.
Екипът е публикувал книга със заглавие „Monte Giovi “Fulmini e saette”: da luogo di culto a fortezza d’altura nel territorio di Fiesole etrusca“, в която описва резултатите от изследванията и разкопките, които провежда на обекта от 2010 година насам.
0 коментара:
Публикуване на коментар