Огромните истукани на остров Пасха са световно известни. Гигантските изваяния с огромни носове, изсечени от скали, формирали се от пресована вулканична пепел са пораждали не една дискусия. Поверията на местните жители твърдят, че в тях се крие свърхестествената сила на предците и най-вече на първия крал на острова. Към момента са известни около 900 статуи, за които се смята, че са поставени в периода между 1250 – 1500 година.
Кои обаче са хората, създали статуите и как са заселили острова? До най-близката континентална суша (крайбрежието на Чили) има около 3500 километра, а от най-близкия остров дистанцията е над 2000 километра. Благодарение на ентусиазма на Тур Хейердал знаем, че е възможно океанските дистанции между Америка и Полинезия да бъдат прекосени със самоделен плот. Вероятно е по някое време на остров Пасха да са пристигнали популации от Полинезия и Америка. „Но вероятността не е доказателство“, категоричен е Ларс Ферен-Шмитц, професор по антропология от Калифорнийския университет в Санта Круз.
Той и колегите му са решили чрез палеогенетичен анализ да потърсят наличието на американски корени сред древните жители на остров Пасха. Изследователите са работили с фрагменти от кости на петима души, трима от които са живели на острова преди откриването му от европейците през 1722 година, а двама – след отбелязването му на европейските карти от мореплавателя Якоб Рогевен. Рогевен пристига на острова по Велик ден, затова го нарича Великденски, а местните наричат късчето земя насред океана Рапа Нуи. Колкото и да е странно, в анализите не са установени никакви американски корени.
В по-ранни разработки по същата тема вече е установено, че при съвременните жители на острова е налице генетично сходство с американските индианци. Тогава се ражда и хипотезата, че американските гени са привнесени на острова между 1280 и 1425 година. Но ако се вярва на новото изследване, то смесването на гените трябва да се е случило значително по-късно. Ферен-Шмитц подчертава, че за това смесване много е допринесло робството, китобойната индустрия, масовото насилствено изселване на аборигенното население, както и други дейности на европейците; затова съвременната генетика на местните жители е такава, каквато я документират учените.
В статия за Current Biology експертите пишат, че от 1722 до 1862 година Великденския остров и други два острова в Полнезия са посетени най-малко от 53 кораба от Америка и Европа. Но колко още недокументирани плавателни съдове са го посещавали, е невъзможно да се каже. С китобойните кораби, които са спирали на островите в търсене на храна и лесна печалба, са плавали най-различни „типове“. Често в екипажите им са наемани туземни жители от Южна Америка, които не е изключено да са оставали да живеят на остров Пасха.
Но най-сериозната намеса в генетиката на жителите на остров Пасха се случва по-късно. През 60-те години на XIX век перуанците предприемат набези срещу полинезийските острови, откъдето отвеждат в робство пленени местни жители. През 1884 година Перу е принудено да освободи задържаните полинезийци и бившите роби да бъдат върнати обратно по родните си места. По обратния път обаче мнозина не оцеляват, а оживелите са свалени на остров Пасха. Така на това място се оказват хора от други места. Освен това, заедно с освободените полинезийци на острова е пренесена и едрата шарка, която покосява местното население, което и без това вече страда от заразните болести, пренесени от европейците – туберкулоза и венерическите инфекции. Резултатът е, че населението на острова намалява до около 100 души.
Критичното намаляване на броя на населението поражда добре познатия в популационната генетика ефект на „гърлото на бутилката“. Ефектът се състои в това, че когато популацията започне да възстановява числеността си, в нея се разпространяват онези гени, които са наследени от оцелелите индивиди. Сред оживелите може да са такива генетични вариации, които в предходната популация са били достатъчно редки, а това означава, че в новите поколения редките гени ще започнат активно да се разпространяват. Крайният резултат от това е, че се променя изцяло генетичната структура на популацията. И ако по-рано на остров Пасха южноамериканските гени са били съвсем малко, то след преминаване през „гърлото на бутилката“, честотата на разпространението им се е увеличила, достигайки до съвременните 5-6% от генома на жителите на острова.
В бъдещи изследвания екипът на Ферен-Шмитц ще се опита да определи по-точно кога се е случил притока на южноамерикански гени и откъде произхождат тези гени. Изследователите имат намерение да проучат генетиката на древните народи от други полинезийски острови, ако успеят да се сдобият с подходящи проби за анализи. По думите на Ферен-Шмитц, технологичния прогрес през последните пет години позволява да се работи с образци, които по-рано са отхвърляни като негодни. Богат материал за изследване с новите технологии са музейните експозиции; например образците за новото изследване са взети от останки, които са открити още през 80-те години на ХХ век и се съхраняват в музея „Кон Тики“ в Осло.
0 коментара:
Публикуване на коментар