28 октомври 2017 г.


Астрономи по цял свят са ангажирани в наблюдаването на обект, различен от всичко, което до този момент са регистрирали в Слънчевата система: парче скала и лед, вероятно пристигнало в системата ни от междузвездното пространство.

Обектът е открит на 19 октомври. Според предварителните оценки на специалистите размерът му е от няколко десетки до няколко стотици метра и след като преминава край Слънцето, в момента се отдалечава от системата ни със скорост от над 157 700 км/ч. С тази скорост обектът е в състояние да преодолее гравитационното притегляне от Слънцето, което на практика означава, че никога не е бил част от системата на нашата звезда.

Откритието е първото в историята на астрономията. Учените отдавна са изказали предположението, че формирането на планетните системи води до формирането на такива скални късове или парчета лед, които под въздействие на гравитационните сили получават достатъчно ускорение, за да се окажат изхвърлени в междузвездното пространство. И в предишни изследвания са получавали данни, които намекват за междузвезден материал, но до този момент тези фрагменти са по-скоро прахови частици.

Новооткритият обект е каталогизиран като A/2017 U1 и е първият със значими размери, който се рее из „космическия ни квартал“. Експертите предполагат, че от него ще получат безпрецедентна, макар и твърде кратка като време възможност да наблюдават фрагмент от чужда планета.

„За специалистите по астероиди това откритие е шеметно и се равнява по значимост с откриването на гравитационните вълни“, казва астрономът от NASA Джоузеф Масиеро. „Това на практика е първото доказателство, с което разполагаме, че и около други звезди са се формирали планети, подобно на нашата система“.


Нещата започват на 19 октомври, когато следдипломния изследовател от Института по астрономия към Университета в Хаваи, Роб Уерик, забелязва нещо необичайно. На изображения, заснети с телескопа на университета Pan-STARRS 1, той регистрира петънце, за което изглежда, че се движи прекалено бързо и с достатъчна скорост, за да преодолее слънчевата гравитация.

Уерик веднага се свързва с колегата си Марко Мичели, който също се натъква на странния обект на изображения, направени от телескопа на Европейската космическа агенция на Канарските острови. Двамата споделят наблюденията си и по данните от изображенията изчисляват траекторията на обекта и неговата скорост.

„Ако вземете орбитата и я проследите до точката, преди обектът да навлезе в Слънчевата система, ще получите следния резултат: тялото се е движило доста бързо – с около 26 километра в секунда (93 600 км/ч), което е наистина доста бързо“, казва Уерик.

Изхождайки от тези данни, Уерик и много астрономи по цял свят изказват предположението, че преди много време обектът е изхвърлен от все още неизвестна звездна система, а се е озовал в нашата система, пристигайки по посока от съзвездието Лира.

Но да се изчисли точната балистична крива на A / 2017 U1 се оказва трудна задача. Тъй като първите данни показват известни отклонения, няколко специалисти опонират, че ако се изключат по-малко точните измервания, останалите данни сочат, че обектът е все пак с околослънчева орбита, макар и изключително разтеглена.

Все пак, много астрономи получават достъп до данните за A/2017 U1 и след като знаят къде да търсят обекта, наблюденията стават по-точни. Последвалите наблюдения не оставят никакво място за съмнение, че A/2017 U1 се движи прекалено бързо, за да е „местен обект“ за Слънчевата система: към 26 октомври събраните нови орбитални данни потвърждават първоначалното предположение, че обектът е с междузвезден произход.

Анди Ривкин, астроном в лабораторията по приложна физика към университета „Джон Хопкинс“, коментира: „И преди сме имали фалшиви подозрения… [но] този път нещата са съвсем противоположни. В астрономическата общност няма съмнение, че този път имаме реален, истински обект, дошъл от междузвездното пространство“.

Ривкин подчертава, че астрономите са извършили неколкократни проверки, дали не е възможно обектът все пак да е от нашата система и странната му траектория да е резултат от гравитационните взаимодействия с Юпитер или Сатурн. „Експертите не смятат, че случая е такъв. Напротив, убедени са, че се касае за съвсем „легитимен“ междузвезден обект“.


В началото A/2017 U1 е класифициран като комета, но последващите наблюдения от Хаваи бързо опровергават тази класификация. Ако беше комета, с приближаването към Слънцето обектът щеше да разгърне опашка и ореол от прах и газ. A/2017 U1, обаче не показва такива признаци.

Така възниква логичния въпрос, що за чудо е това? Няколкото интригуващи първоначални наблюдения обаче не са достатъчни, за да се отговори изчерпателно на въпроса. Засега е рано да се каже какъв точно е обектът. Съставът му може да се окаже много различен от този на всички обекти, родени в нашата Слънчева система.

Затова учените към момента се въздържат от спекулативни предположения и изчакват да съберат нужните им данни. Прозорецът, в който ще могат да ги набавят, обаче се затваря много бързо. Според изчисленията им за траекторията на движение, A/2017 U1 е открит около пет дни след най-близкото му преминаване до Земята, т.е. в момента, когато е бил най-ярък. И тъй като се отдалечава от Слънцето, обектът ще започне да губи от блясъка си и към 2-3 ноември ще стане недостъпен за наблюдения дори и от най-мощните телескопи.

Независимо от това, Ривкин подчертава, че колкото и данни да успеят да съберат експертите, откритието е с историческа значимост. „Това е гост от друга звездна система и ние се оказваме в подходящия момент и на подходящото място, за да го наблюдаваме. Кой знае откъде идва и колко дълго е летял? Космосът е огромен, а ние видяхме това малко скално късче, реещо се из космическия безкрай“, завършва Ривкин.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...