„Т.нар. неолитна революция е едно от важните събития в историята на човечеството. Тя радикално променя околната среда, повишава плътността на населението, полага основите на цивилизацията и довежда до появата на нови форми на обществените взаимоотношения. Процесът, продължил пет хилядолетия, е можел да се развие по два начина: посредством културен обмен или чрез пряко заместване на населението“, пишат Виктор де Риоха и колегите му от университета в Жирона (Испания).
Подкрепящите първия сценарий смятат, че племената земеделци в Стария свят, дошли от Близкия Изток, са били достатъчно миролюбиви и не са провокирали конфликти с ловците-събирачи, населявали по това време Европа. Благодарение на това, познанията за обработка на земята са се разпространявали основно за сметка на културен обмен и асиилационни процеси.
Други учени, повечето от които не са антрополози, а генетици, твърдят обратното: първите земеделски племена напълно са измествали онези групи хора, до които са се заселвали след „преместването“ в Европа. Засега е неясно как точно се е случвало това заместване, но според привържениците на тази хипотеза, резултатът от изтласкването е, че в наши дни следи от ДНК на последните ловци-събирачи в Европа се срещат само сред жителите на страните от Балтика и Скандинавия.
Де Риоха и колегите му са открили нови аргументи в полза на „заместващата“ хипотеза. Те са опитали да намерят признаци за кръстосването на първите земеделци и последните ловци в Стария свят в ДНК на съвременни хора и отдавна умрели жители на Близкия Изток и Европа.
Изследването си учените построяват върху простото и логично допускане, че културните контакти неизбежно е трябвало да доведат до смесени бракове, от които да се родят деца, а от там и пренасянето на „близкоизточни“ части на генома в ДНК на последните ловци-събирачи в Европа. Колкото по-тесни са тези контакти, толкова по-голям трябва да е делът на „заимстваните“ участъци в генома.
Учените са анализирали няколко десетки „възкресени“ генома на древни европейци и от тях са извлекли т.нар. митохондриална ДНК (mtDNA) – малка част от генома, която се съхранява в митохондриите, „енергийните централи“ на клетките, и се предава по майчина линия.
Поради различния си произход, геномите на древните земеделци и ловци съдържат различни версии на mtDNA, т.нар. хаплогрупи. Това позволява да се открият каквито и да е следи от продължителни контакти между двете култури, като се намерят „чуждите“ хаплогрупи в ДНК на коренните жители на Европа или съответно в ДНК на близкоизточните мигранти.
Като цел на търсенията си учените избират хаплогрупата К, която е широкоразпространена в Близкия Изток – както в миналото, така и в наши дни, но изобщо не присъства в генома на ловците-събирачи, населявали Европа преди началото на „неолитната революция“.
Търсенето на хаплогрупата обаче, подчертават Де Риоха и колегите му, се оказва неуспешно: следи от хаплогрупа К присъстват само в малки обеми в ДНК на хора, живели на територията на Леванта и Анадола в зората на земеделската „революция“, и делът ѝ рязко намалява с отдалечаване от териториите на съвременна Сирия, където по онова време носителите на хаплогрупа К са били най-многобройни.
След началото на колонизацията на Европа, броят на носителите на тази хаплогрупа започва да расте и на практика всички те са били земеделци, а не ловци-събирачи. Като цяло, данните на учените сочат, че едва 2% от близкоизточните мигранти са участвали в културния обмен и контактите с ловците-събирачи. Това от своя страна подсказва, че първите земеделци в Европа са предпочитали да не споделят тайните на успеха си в обработката на земя, а постепенно са колонизирали нови територии, изтласквайки или дори унищожавайки племената от аборигенно население.
Самите изследователи признават, че тези изводи по-скоро ще се посрещнат със скептицизъм и негативни реакции от страна на антрополози и археолози. Но все пак, те са убедени, че данните им и редица други аналогични изследвания, дават по-пълна картина на заселването на Европа, отколкото оскъдния брой артефакти и културни паметници открити в малко на брой места по субконтинета, които подкрепят обратната, „културно-обменна“ хипотеза.
0 коментара:
Публикуване на коментар