Изследването, публикувано в Nature Astronomy, се фокусира върху голям молекулярен газов облак, разположен на почти 200 светлинни години от центъра на Млечния път. Екипът астрономи е успял да установи, че газът се движи в синхрон с огромен, компактен обект в центъра му, вписан в каталозите като CO–0.40–0.22*.
Изследователите са забелязали още, че емисиите от газовия облак – макар и с 500 пъти по-слаба интензивност, приличат на тези от ядрото на Млечния път, където се намира свръхмасивната централна черна дупка на галактиката ни. И по размери облакът отстъпва на свръхмасивната черна дупка, наричана Sagittarius A*, която е с маса над 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето.
„Това е първото регистриране на черна дупка с междинна маса (intermediate-mass black hole, IMBH) в нашата галактика. Това подкрепя хипотезата за сценария със сливането при формирането/еволюцията на свръхмасивните черни дупки в галактическите ядра“, пояснява водещият автор в изследването д-р Томохару Ока.
Екипът и по-рано е предполагал наличието на IMBH в газово-молекулярния облак, но едва сега са успели да регистрират точков източник на радиосигнал. Новите наблюдения са направени с помощта на Atacama Large Millimeter/Submillimeter Array, чиито чувствителни антени са идеалният вариант за улавяне на изключително студените емисии от междузвездните облаци въглероден окис. Екипът след това сравнява наблюденията с дигитални симулации на газовия облак и стига до идеята, че в него се крие черна дупка с междинна маса. Учените вярват, че в CO–0.40–0.22* може да има още един обещаващ кандидат за друга подобна черна дупка.
Откриването на потенциална черна дупка винаги е вълнуващо за астрономите събитие, но новият обект е особено интересен, защото дава важни насоки за формирането на свръхмасивните черни дупки. Черните дупки се пораждат след взрива на свръхнови звезди, но големината им е тясно свързана със звездите, които са ги породили. Така че, как е възможно да съществуват черни дупки, чиято маса е милиони, ако не и милиарди пъти по-голяма от тази на нашето Слънце?
Една от основните теории предполага, че в раннта Вселена черни дупки са се формирали много по-често, защото звездите са били по-големи и са изгаряли водородното си гориво много по-бързо. Тези черни дупки са започнали да се сливат и в крайна сметка са достигнали до стотици пъти по-големи маси от тази на Слънцето. После и нарасналите черни дупки са започнали да се сливат с подобни по размерите си и така са се превърнали в свръхмасивни черни дупки.
Екипът продължава с наблюденията на източника и се надява, че в рамките само на десетилетие ще са в състояние да опишат как обектът се придвижва в галактиката и дали предстои да се слее със свръхмасивната Sagittarius A*.
0 коментара:
Публикуване на коментар