13 август 2017 г.


Учени са открили най-обширния вулканичен регион на Земята. Намира се на два километра под повърхността на ледовете, покриващи западната част на Антарктика.
В рамките на проект учени от университета в Единбург са открили под Западна Антарктида почти 100 вулкана, най-високият от които е почти колкото връх Айгер в Швейцария, издигащ се на почти 4000 метра.

Геолозите смятат, че този огромен по площ регион вероятно ще превърне в „джудже“ Африканският вулканичен пръстен, който до момента е приеман за мястото на планетата с най-голяма концентрация на вулкани.

Активността на тези вулкани може да има тревожни последствия, смятат учените. „Ако някой от тях изригне, може допълнително да дестабилизира ледовете в Антарктика“, обяснява пред The Guardian експертът по ледниците Робърт Бингъм, един от авторите в проекта. „Всичко, което може да предизвика топене на ледовете – а едно изригване определено ще има такива последствия – вероятно ще ускори притока на лед в океанските води. Големият въпрос е колко активни са тези вулкани? Това е нещото, което трябва да определим възможно най-бързо“.

Част от местоположенията на новооткритите вулкани
Резултатите от изследването на учените от Единбург са докладвани в специализираните издания на Geological Society. В документите са описани проучванията на долната част на ледения щит на Западна Антарктика, които са предприети в търсене на скрити върхове от базалтови скали, подобно на други такива, които се наблюдават в района. Техните върхове обикновено са над ледената покривка и са забелязани от полярните изследователи още през миналия век.

Колко обаче остават скрити под леда? Това е въпросът, който пръв си задава най-младият от учените в екипа – Макс ван Уик де Врис, студент по геология и „фанатик“ в изучаването на вулканите. Той създава проекта, подпомогнат от Бингъм. Изследването им включва анализ на измервания, направени при предходни проучвания, в които са използвани радари, способни да проникнат в ледените слоеве. Такива съоръжения обикновено са монтирани на самолети или наземни превозни средства и с тяхна помощ са съставени георадарни карти на западната част на арктическата ледена покривка.

След това резултатите са сравнени със сателитни и други геоложки данни, събрани от други проучвания от въздуха. „По същество, търсехме доказателства за вулканични конуси, които се издигат над повърхността на леда“, казва Бингъм.


Когато екипът обобщава данните от анализите си, наяве излизат впечатляващите нови 91, нерегистрирани до момента вулкана, които се добавят към откритите през ХХ век 47 други вулкана в региона. Новооткритите вулкани варират във височина от 100 до 3850 метра. Всички са покрити под леда, който на места в региона достига до дебелина от 4 км.

Активните вулкани са концентрирани в регион, известен като западно антарктичен рифт, простиращ се на повече от 3500 километра между ледения шелф на остров Рос и до Антарктическия полуостров.

„Бяхме изненадани. Не очаквахме да открием нещо такова. На практика броят на известните ни вулкани в западната част на Антарктика вече почти се утрои. Предполагаме, че на океанското дъно под шелфа на Рос има още доста вулкани. Затова смятам, че е много вероятно този регион да се окаже много по-наситен с вулкани, по-голям дори от източна Африка, където са концентрирани Нирагонго, Килиманджаро, Лонгонот и други активни вулкани“, обяснява Бингъм.

Откритието е от изключителна важност, тъй като активността на тези вулкани може да има глобални последици. Ако някой от тях изригне, може да доведе до допълнително дестабилизиране на ледената покривка в региона, която вече е засегната от глобалното затопляне. Изтичането на разтопените ледове в океана може да доведе до покачване на морското равнище. „Просто не сме наясно, колко активни в миналото са били тези вулкани“, подчертава Бингъм.

Той обаче посочва една тревожна тенденция: „Най-активна вулканична дейност в момента в света се наблюдава в райони, които наскоро са загубили ледниковото си покритие – след края на последния ледников период. Такива места са Исландия и Аляска. Теорията предполага, че това се случва, защото без пластовете лед, покривали тези райони дотогава, се освобождава натиска върху вулканите в региона и те стават по-активни“.

И това може да се случи в западна Антарктика, където значителното затопляне в района, причинено от глобалните промени в климата, започва да влияе върху ледения щит на континента. Ако ледената покривка значително намалее, това може да освободи налягането върху вулканите, които лежат отдолу и да доведе до активизирането им. По-честите изригвания допълнително ще ускорят дестабилизирането на ледовете и разтопените води ще покачат морското равнище.

В заключение Бингъм казва, че „това е място и процеси, които следва да наблюдаваме много внимателно“.

0 коментара:

Публикуване на коментар