Експерти се опитват да дешифрират символите върху 2800-годишна каменна стела, открита в Испания

Учените са в недоумение относно древна каменна плоча, гравирана със странни символи. Нарекли са я „стелата от Монторо“ и е открита в нива в Испания.

Експертите смятат, че гравираните върху стелата знаци представляват най-ранния за Иберийския полуостров монументален надпис, но все още никой не е в състояние нито да ги дешифрира, нито дори да разбере какво точно представляват.

Артефактът е датиран от желязната епоха и съдържа символи и елементи, които се срещат в испанския, гръцкия, иберийските, ханаанските и южноарабските езици. Всички тези култури са контактували помежду си на Иберийския полуостров във времето, към което се смята, че датира стелата от Монторо.

Стелата е с размери 150х85 см и се предполага, че знаците върху нея са изсечени между IX и III век пр.н.е.

Тя е с височина 1,5 метра и ширина от 85 сантиметра. След щателни изследвания и анализи, експертите са достигнали до заключението, че знаците върху нея са изсечени някъде в периода между IX и III век пр.н.е. Данните от изследването са публикувани в списание Antiquity.

През 2002 година, докато разорава нивата си в околностите на град Монторо в южна Испания, фермер попада на плочата. Изнася я от нивата и я оставя край пътя. Две години по-късно, случайно преминаващи от там горски инспектори забелязват странните знаци по стелата и я отнасят в археологическия музей в Монторо, където артефактът тъне в забрава още осем години.

През 2012 година Гарсия Санхуан от университета в Севиля разглежда каменния блок и установява, че символите върху него са от различни езикови култури.

Археолозите разкопават малък участък в нивата, където е открита стелата, но не откриват нищо, което да им помогне в датирането и дешифрирането ѝ

„Рядкост е откриването на подобно нещо; гравираните върху стелата надписи не подлежат на разчитане. Няма нищо общо, което да им придаде смисъл“, разказва д-р Санхуан. „Изглеждат като разнообразна колекция от графеми, взети от различни писмености и гравирани заедно върху камъка“, добавя той.

Не е ясно с каква цел са издълбани знаците. Засега има две основни хипотези.

„Вероятно имаме пример за местните хора, които едва ли са били грамотни, и просто са копирали върху камъка онези знаци, които са видели или за които им е било разказано, и от които вероятно нищо не са разбрали какво означават“, описва накратко първата хипотеза д-р Санхуан. „Това може би е отражение на първите контакти между местните хора и дошлите отвън на Иберийския полуостров – най-вероятно финикийците, пристигнали от източното Средиземноморие“.  За финикийците, създали мощните и богати за времето си градове Тир, Сидон, Библос и Арвад в земите, където днес са Ливан и Южна Сирия, е известно, че са създатели на първата азбука. Благодарение на уменията си в строежа на кораби, с които кръстосват из цялата акватория на Средиземно море, влиянието им се разпростира далеч на запад и достига до Иберийския полуостров и Северна Африка, където основават множество колонии и търговски пунктове.

Етапите на изсичане на стелата и гравирането на знаците върху нея

Алтернативната хипотеза предполага, че знаците върху стелата може да са гравирани в края на желязната епоха, когато започва експанзията на Рим. По това време Ханибал повежда войските на Картаген и се установява в Иберия, за да може да експлоатира златото и среброто, добивано в мини в региона. С добитите ценни метали картагенският предводител е заплащал на наемните воини, с които води битките срещу римляните. Във войските на Рим и Картаген има наемници от най-различни народи, и това може да обясни наличието на толкова различни символи, изрязани в камъка.

Картаген присъства на Иберийския полуостров между 575 и 206 г. пр.н.е., когато е разгромен от Рим и изтласкан от полуострова.

При всички случаи, докато не бъдат открити други артефакти в контекста на „стелата от Монторо“, гравираното върху нея ще си остане загадка. Д-р Санхуан казва в заключение, че „за хората, гравирали тези знаци, трябва да е било нещо важно, за да го сторят“.