Палеонтолози твърдят, че древните британци са практикували ритуален канибализъм: изяждали са мъртвите си роднини, след което маркирали костите им, като част от загадъчен праисторически ритуал. Изследователите стигат до това заключение, след като изследват човешки останки, намерени в пещера в южна Англия.
Дефилето Чедър - откъдето идва и наименованието „Чедър“ - както и околностите му в Самърсет в Англия, са прочути с вкуса на сирената, произведени в региона, особено онези, които стареят в пещери. Но пещерата Гоф, която се намира в дефилето, наскоро се прочува и със страховитата си история от праисторическо време – история, в която присъства и канибализма. Учени от Природонаучния музей в Лондон и университетския колеж в Лондон (UCL) провеждат сравнителен анализ на стотици образци от резки, направени върху животински и човешки кости, открити в пещерата Гоф. След внимателно изследване на резките, оставени върху човешка кост, експертите стигат до заключението, че канибали са изяждали своите роднини и след това ритуално са погребвали останките им.
Според изследователите, анализирани са фрагментите от радиална кост (предмишницата), от която първо е било снета плътта, след това е остъргана, огризана, и после е маркирана със зигзагообразни резки, преди да бъде счупена, за да се извлече костния мозък. Учените не вярват, че резките са оставени в процеса на транжиране, защото са оставени на такова място върху костта, където няма мускулни връзки към нея. Нещо повече, те са убедени, че зигзагообразния мотив е направен с изключително художествен или символичен смисъл. Освен това, те предполагат, че резките от мотива може би са нещо като „разказ“ за живота на мъртвия или евентуално спомен за начина, по който е загубил живота си.
Силвия Бело, изследовател от Природонаучния музей в Лондон, разказва: „Останките ни предоставят ясни доказателства, че телата са били изядени, но оформянето на черепите в чаши и гравирането с резки на радиалната кост също толкова ясно подсказват, че актът [на канибализъм] е извършен не само с цел физическо оцеляване, а носи и белезите на някаква ритуалност. По никоя от останките не се откриват следи от травми… което предполага, че „консумираният“ вероятно е починал от естествена смърт, а не е загинал по насилствен начин. Ако това е така, то вероятно консумиралите плътта и този, който е „изяден“, са принадлежали към една и съща племенна група“.
Тук се появяват спекулации, дали се касае за специфичен случай на ендоканибализъм, когато бива консумирана човешка плът, само след като човекът умре. В човешката история са налице различни форми на ендоканибализъм. Един от красноречивите примери за това е племето Амуака в Перу, където съществува практика костите на починалия да се смилат заедно с царевично брашно, след което се заливат с течност и получената смес се изпива. Възможно ли е ендоканибализма да е традиция с толкова древна история?
Експертите не откриват никаква връзка между праисторическите британци и други общности по света, в които се практикува ендоканибализъм. Въпреки, че учените вече разполагат с доказателства за канибализъм сред неандерталците (някои от тях датират отпреди 13 000 години), изследователите не виждат връзка с разигравалото се в пещерата Гоф. Крис Стрингър от Природонаучния музей в Лондон, както и колегата му Силвия Бело, споделят едно мнение по въпроса: „Хората от пещерата Гош са разделени от 20 000 години от последните неандерталци и са сред първите представители на съвременния човек в Европа, така че е малко вероятно да се търси наследяване на традициите. Смятаме, че тези традиции вероятно са се развивали независимо една от друга“.
Според Бело, зигзагообразният символизъм не е необичаен за конкретния период. Среща се например по костни инструменти, служещи за заглаждане на животински кожи, които са открити на археологични обекти на територията на днешна Франция, датиращи от Мадленската епоха (отпреди 17 000 – 12 000 години). Костните стъргалки са с идентични орнаменти. Бело и колегите ѝ предполагат, че маркирането на костите от ръката е бил много важен ритуал за праисторическите хора. „Актът на гравирането често е свързван с начина за запомняне на събития, места или обстоятелства – нещо като придатък към паметта, извън тялото. В конкретния случай обаче, полагането на мотива може да е и нещо като спомени, пряко свързани с починалия и неразривно свързано със самия ритуал на канибализъм“, казва тя, но подчертава, че не е абсолютно уверена, че истинското предназначение на гравирането върху костта някога ще бъде напълно обяснено и разбрано.
В момента Бело и екипът ѝ провеждат ДНК изследвания върху някои от откритите праисторически човешки кости. Пълното изследване е публикувано в списание PLOS ONE.
0 коментара:
Публикуване на коментар