Международен екип от астрономи е открил най-малката известна до момента на науката звезда. По размер е малко по-голяма от Сатурн, а масата ѝ е едва 8% от масата на Слънцето.
Новооткритият обект е каталогизиран като EBLM J0555-57Ab и се намира на 600 светлинни години от нас. Обикаля около по-голяма звезда. В съобщението за Astronomy & Astrophysics учените подчертават, че обектът е точно на границата, която теоретично определя колко малка може да бъде една звезда. Астрономите са пресметнали, че долната граница за една звезда е маса около 70 пъти надвишаваща тази на Юпитер – ако е по-малка, звездата няма да се състои – и EBLM J0555-57Ab прескача тази гранична стойност със съвсем малко; масата ѝ е около 85 пъти по-голяма от тази на газовия гигант в нашата система.
Водещият автор в изследването, Александър фон Боетичър, завършващ магистратура студент в Кавендишката обсерватория към Института по астрономия, пише в статията: “Откритието ни разкрива колко малки може да са звездите. Ако тази звезда се беше формирала с малко по-малка маса, термоядреният синтез в ядрото ѝ не би могъл да бъде поддържан и звездата щеше да се трансформира в кафяво джудже”.
Звездите греят и излъчват, благодарения на термоядрения синтез. А той се случва заради екстремните стойности на налягане и температура, на които е подложен водородът в тях. Колкото по-малка е една звезда, толкова “по-хладна” ще е. Поради това, червените джуджета като EBLM J0555-57Ab са с много ниска яркост.
“Тази звезда е по-малка и вероятно доста по-студена от много от газовите гигантски екзопланети, които сме открили до момента. Дори и за съвременната астрофизика е предизвикателство да бъде оценен размера и масата на звезди от такъв калибър. При звезди с толкова малка маса изчисленията са доста по-сложно, отколкото за много от по-големите екзопланети. За щастие, разполагаме с метод за откриването на тези малки звезди, като използваме сходната технология, чрез която откриваме планети; нужно е само те да са част от двойна система, при която по-малката звезда обикаля около по-голяма. Може да звучи невероятно, но понякога откриването на звезда може да се окаже по-трудно, отколкото откриването на планета”, пише още фон Боетичър.
Откритието е част от WASP (wide-angle search for planets) - съвместен изследователски проект, в рамките на който са открити голям брой екзопланети. Любопитното е, че този метод и апаратурата, която се използва, могат да се приложат в търсенето на червени джуджета и експертите се надяват, че така ще научат повече за този клас звезди. Откриването на планети с размери, подобни на този на Земята около червени джуджета като TRAPPIST-1 и Проксима от Кентавър предизвика интереса на експертите към тези недостатъчно проучени звезди.
“Най-малките звезди осигуряват оптимални условия за откриване на планети, подобни на Земята, както и за изучаването на атмосферите им от далечно разстояние. Но преди да можем да изследваме планетите, първо трябва да сме наясно около каква звезда обикалят и какви са нейните точни характеристики; това е фундаментална необходимост”, казва съавторът в изследването Амаури Триад, старши изследовател в Института по астрономия в Кеймбридж.
Звездите, чиято маса е по-малка от 20% от масата на нашето Слънце, са най-често срещаните във Вселената, а новият начин да ги откриваме може да помогне на експертите да разгадаят все още неизвестните им свойства.
0 коментара:
Публикуване на коментар