9 юли 2017 г.


Този зъб е открит в пещерата Денисова в Сибир и с него броят фосили, известни до момента на науката, от мистериозния вид Денисовски човек стават общо четири. Но зъбът е интересен и с друго: останалите вкаменелости са приблизително от един и същи период, а той е значително по-стар. Като се вземе предвид ролята на Денисовския човек в еволюцията на вида ни, зъбът е един от най-ценните артефакти, известни на науката.

През март 2010 година в пещерата Денисова е открит фрагмент от пръст, чиято възраст се оценява на около 40 000 години. Въпреки че през вековете пещерата е обитавана и от неандерталци, и от съвременния човек, ДНК-анализите показват, че този артефакт е от непознат дотогава човешки подвид. Сравнителните анализи на тази ДНК с такава на съвременни хора показва, че Денисовския човек се е кръстосвал с предците ни, а меланезийците и австралийските аборигени вследствие на тези кръстосвания са наследили между 2 и 5% от генома на Денисовския човек.

За тази важна брънка от човешката еволюция знаем съвсем малко – разполагаме само с фрагмент от пръст, два зъба и няколко фрагмента от ДНК, извлечена от пещерните седименти. Сега, в публикация за Science Advances, водещият автор на изследването д-р Вивиан Слоун от Института за еволюционна антропология “Макс Планк” и колегите ѝ, съобщават, че са извлекли ДНК от зъб, открит през 1984 година и са доказали, че е принадлежал на Денисовски човек. Само по външния вид на откритите в пещерата зъби е трудно да се определи към кой от клоновете предци на човек се отнасят, тъй като по форма са много сходни.

Другите вкаменелости от Денисовски човек са датирани на възраст между 30 и 50 000 години, или пък изобщо не е постигната ясна датировка. Новата находка идва обаче от много по-дълбок слой в пещерата, което показва, че собственикът му е живял много по-рано във времето. Според радио-термо-луминисцентното датиране, слоят, в който е намерен зъба, е отпреди 128 000 – 227 000 години – показания, които се подкрепят и от “генетичния часовник” на митохондриалната ДНК, извлечена от зъба.

Зъбът е индексиран като Denisova 2, а ДНК-анализът показва, че е принадлежал на жена. Генетичната ѝ прилика с по-късните обитатели на пещерата потвърждава схващането, че Денисовските хора са с много малко генетично разнообразие, или поне това важи за онези, които са обитавали Алтайските планини, където се намира пещерата Денисов. За съжаление, извлечената ДНК е прекалено деградирала, за да се отговори и на други въпроси, като например, как Денисовския човек е свързан с другите човекоподобни видове, както и времето, през което те са се кръстосвали с неандерталците.


Денисовския човек е по-тясно свързан с неандерталците, отколкото със съвременния човек и се смята, че вида се е отделил преди между 190 000 и 470 000 години. Макар географското им местообитание в планините на Алтай да се преплита с това на неандерталците, генетичното им наследство предполага, че вероятно са се разселили далеч на изток и на юг.

Днес, наследената от Денисовския човек генетична информация позволява на тибетците да живеят във високите планински части. Същата генетична информация е силно повлияла и обитателите на Тихоокеанския регион и хората от югоизточна Азия, като тя е в основата на високите нива на алергичност при тези групи хора.

0 коментара:

Публикуване на коментар