30 юни 2017 г.

В средата на VIII век, от 755 до 775 година, византийският император Константин V Копроним организира девет похода срещу България. Целта му е пълното унищожение на държавата и въпреки няколкото победи които печели, все пак не успява да постигне лелеяната мечта. През 759 година, след поражението, което претърпява в Ришкия проход (битката в прохода Верегава), Константин V се отказва от настъпателни действия срещу българите.

Но в същото време, след битката при Верегава в самата България започват междуособици; аристократичната върхушка е недоволна от действията на хан Винех. Той, след победата в прохода, вместо да нахлуе във Византия, започва мирни преговори. Гневът на аристократите довежда в крайна сметка до убийството на Винех през 761 година и боилите от рода Угаин застават начело на държавата. Властта над българите преминава у хан Телец.

Новият владетел започва с няколко опустошителни нападения в Тракия. Действията му принуждават византийския император да предприеме ответен поход срещу българите. В средата на месец юни 763 година многобройни по тогавашните разбирания византийски войски, водени лично от Константин V, настъпват по суша до Анхиало и застават на лагер в непосредствена близост до Стара планина и границите на България. Отделно по море, пренасяни от флот от 800 кораба, се придвижва друга армия от близо 10 000 конници, чиято задача е да дебаркират в Северна България и да атакуват директно столицата Плиска.

Хан Телец също събира голяма армия, като привлича и около 20 000 воини от съюзните племена в очакване на настъплението на ромеите. Войската заема възвишенията около съвременния град Айтос. По неясни причини – най-вероятно заради проста проява на нетърпение, хан Телец напуска укрепените си позиции и предприема фронтална атака срещу лагера на ромеите.

Сражението започва в сутрешните часове на 30 юни 763 година. Лагерът на ромеите се намира между Поморийското езеро и бреговете на Черно море, което го предпазва от възможността да бъде обграден. Срещу маневрените български конници се изправят тежковъоръжени копиеносци, подредени в добре организиран сбит строй.

Битката продължава през целия ден и е много кръвопролитна, според описанията на византийските хронисти. Боят протича с променлив успех, а изходът от сражението идва едва привечер. Неочаквано славянските съюзнически дружини преминават на страната на ромеите и българите се оказват губещата страна. Константин V печели важна и стратегически значима победа. Основната част от българската войска пада на бойното поле, а още много воини са пленени и отведени в робство. Хан Телец с част от  оцелелите воини е принуден да търси спасение в бягството.

Въпреки голямата победа, която печели при Анхиало, Константин V Копроним не може да напредне в територията на България. Неговите войски също търпят значителни загуби, а и верните на хан Телец славянски племена пазят старопланинските проходи. Това кара императора да се завърне в Константинопол, където е посрещнат като триумфатор. Пленените български воини, оковани в дървени хомоти, предоставя на тълпите, излезли да го посрещнат. Така пленниците са избити извън града пред Златните врата.

Завърналият се в Плиска хан Телец изпада в немилост пред боилите. Поражението край Анхиало му коства главата: младият и енергичен хан е убит, а заедно с него са отстранени и всичките му привърженици, които представляват елита на рода Угаин. На българския престол е поставен Сабин, зет на хан Кормисош.

С това идва края на краткото злополучно управление на хан Телец - „мъж злонравен, на възраст около 30 години“, както го описва в хрониките си Теофан Изповедник. Поражението при Анхиало става формален повод за възобновяване на междуособиците в България.  През следващите 5 години – до 768 година – на българския трон за кратки периоди застават Сабин, Умор, Токту и Паган. Едва след трагичната и унизителна смърт на Паган започва краят на вътрешната криза в българската държава. Укрепването ѝ започва при хан Телериг, последван от нов период на възход в годините на управление на хан Кардам.


След триумфа при Анхиало Константин V предприема нов поход по море и суша през 765 година, но той се проваля заради буря, която унищожава голяма част от ромейския флот. Но през следващите 10 години, до смъртта си на 14 септември 775 година, ненавиждащият българите Константин V Копроним, прочул се и като кръвожаден иконоборец, още четири пъти поема към българските земи. За щастие, седмият и осмият походи, предприети от Константин V през 773 година са неуспешни и това връща у българите увереността, че могат да се справят с постоянната заплаха от юг.

 Всъщност, с изключение на един-единствен случай — разгрома на хан Телец на 30 юни 763 година в Анхиалското поле — Константин V Копроним нито при един друг поход против България не постига решителен военен резултат.

0 коментара:

Публикуване на коментар