30.6.17

През втората половина на XIX век трафикът в района на лондонското пристанище  Ийст енд нараства неимоверно. Налице е нуждата от построяването на нов мост над река Темза, който да облекчи натоварения “Лондонски мост”.  През 1876 година е създадена комисия, която трябва да реши проблема. Обявен е конкурс за най-добър проект за бъдещото съоръжение.

Победителят е обявен през 1884 година и е издадено разрешение мостът да бъде построен. Предложението, което печели конкурса, е дело на инженера Хорас Джонсън. Джонсън обаче почива през 1887 година и строителството минава под ръководството на Джон Волф-Бери. Строежът започва на 21 юни 1886 година. Новото съоръжение се изгражда на около 200 метра от "Лондонския мост". Строителството продължава 8 години и за изпълнението са платени над 1 милион лири. 



На 30 юни 1894 година Тауър бридж официално е открит от принца на Уелс Едуард (бъдещият крал Едуард VII) и съпругата му принцеса Александра.

Мостът е изпълнен под формата на две опорни кули, които се съединяват в горната си част с две пешеходни пътеки. Нормално служи  за преминаване на пешеходци и поема на долното си ниво автомобилния трафик. В определени часове мостът се отваря, за да пропусне преминаващите кораби.

60-метровите тухлени кули на Тауър бридж имитират готически кули. Когато долното ниво на моста е отворено за преминаване на кораби, пешеходният трафик се поема от пътеките на върха на кулите, до които хората се изкачват с асансьори, намиращи се в кулите.


Тауър бридж вече над век е визитната картичка на Лондон. Англичаните, с присъщият им хумор, го наричат “железният скелет с тухлена риза”. Гледката, която се открива от него към британската столица е забележителна, а туристите, пропуснали да си направят снимка на фона на моста или от моста, са рядко изключение.

0 коментара:

Публикуване на коментар