Зъби от бобър са използвани за гравирането на най-старата дървена скулптура в света

Нови находки и проучвания сочат, че изображенията и пиктограмите по най-старата дървена скулптура, известна на науката – загадъчният Шигирски идол, са издълбани с помощта на сечиво, изработено от челюстта на бобър.

Шигирският идол е открит в торфени блата в Урал. На уникалната скулптура се натъкват златотърсачи. Днес Шигирският идол се съхранява в специален стъклен витраж в музея в Екатеринбург.
Преди две години учени от Германия и Русия проведоха нов спектрален анализ на фрагменти скулптурата и заявиха, че със сигурност възрастта на Шигирския идол е 11 000 години.

На конференция, проведена тази седмица с участието на изтъкнати международни експерти, професор Михаил Жилин съобщи за нови проучвания и находки, касаещи дървената скулптура. По думите му, цитирани от SiberianTimes, Шигирският идол е бил с първоначална височина от 5,3 метра. Изработен е от лиственица (род иглолистни дървета от семейство Борови). Основата и главата на върха му са оформени с помощта на каменни сечива.

"Инструменти", изработени от челюст на бобър, открити в Береговая-2

“Повърхността е била полирана с фин абразив, след което с длета са издълбани орнаментите”, разказва експертът. “Използвани са най-малко три различни длета, всяко с различна ширина на острието”.

“Лицата по скулптурата са гравирани накрая. За тях са използвани освен длета и много интересен инструмент, изработен от половинките на долна челюст на бобър”.

Жилин обяснява: “Бобрите са създадени, за да дълбаят дърво. Ако заточите допълнително резците на бобър, ще се получи отличен инструмент, с който е много лесно да се дълбае повърхността на дърво”.

Професор Жилин е открил такъв “инструмент” на разкопки на друг археологически обект – Береговая 2; сечивото датира от същия период, от който е и Шигирския идол.
Изучавайки Идола, той стига до заключението, че резките съответстват на “профила на инструмента от челюст на бобър; например, с него вдлъбнатините са с по-закръглени контури”, добавя Светлана Панина, директор на отдела по археология в Регионалния исторически музей в Свердловск.

Жилин казва още, че идолът е стоял върху каменна основа и не е бил вкопаван в земята. Извисявал се е така около 50 години, преди да падне в плитките води на езерото, което по-късно се е превърнало в торфно блато.
Торфът го е консервирал  и запазил от разлагане като в “капсула на времето”.

Професор Жилин е водещ изследовател в Института по археология към Руската академия на науките. Той споделя, че когато проучва Шигирския идол изпитва “чувство на страхопочитание” пред творението, което е повече от два пъти по-старо от Стоунхендж в Англия и пирамидите в Гиза, Египет.
“Това е шедьовър, който носи в себе си огромен емоционален заряд и сила. Скулптурата е уникална и в света няма никакъв аналог. Идолът е и много жив, и много сложен. Орнаментите му са единствено носители на кодирана информация. Хората са предавали знанието си с помощта на Идола”.

Само едно от седемте лица на скулптурата е изсечено в тримерна форма.

Посланията, кодирани в гравираните орнаменти ще си останат “абсолютна загадка за съвременния човек”. Ясно е обаче, че създателите на скулптурата, “живели в пълна хармония със заобикалящия ги свят, са били с напреднало интелектуално развитие и са създали свой сложен духовен свят”, казва Жилин в заключение.