22.4.17


Изображенията на дракони обикновено се асоциират изключително с Китай, но сега става ясно, че през първото хилядолетие преди новата ера на територията на Южен Сибир се е формирал оригинален образ на това митично създание. И този образ по никакъв начин не е свързан с китайската традиция.

Заключенията са на научния сътрудник към Института по археология и етнография към руската академия на науките, д-р на историческите науки Андрей Бородовски. Той провежда детайлен анализ на изображенията на дракон върху катарами за колани от т.нар. Июско съкровище, открито на територията на съвременната република Хакасия. Ученият заявява, че е установил оригиналният произход на този образ на територията на Южен Сибир през ранно желязната епоха.

Предмети от Июското съкровище
"По време на разглеждания период - епохата на династията Хан - в Китай все още не съществува закрепен образа на дракона, който впоследствие ще се превърне в един от основните символи на китайската идентичност. В същото време в Сибир виждаме вече композиционно оформено изображение на дракона в характерната змиеподобна поза", пише ученият.

Изображенията на дракон са върху метални катарами за колани, които са характерна черта за съкровища, откривани в Южен Сибир - например, Косогорското и Знаменското съкровища, и датиращи от границата между две епохи. Но точно в Июското съкровище, което е открито през 70-те години на ХХ век в северните райони на република Хакасия, има най-много такива катарами. Драконът върху предметите от южносибирските съкровища е изобразен в динамична форма, все едно се навива на спирала, за разлика от традиционния китайски дракон, който се движи зигзагообразно.


Фигурата на дракон върху катарамите е играела ролята на амулет и е трябвало да защитава приносителя си от различни опасности. Освен това, откритите в различните съкровища катарами не са еднакви - различават се и по размери и по детайлите на изображенията. Вероятно подобни предмети са произвеждани на серии, отливайки ги от различни форми, но създадени по един каноничен принцип.



"Макар територията на Южен Сибир в края на I хилядолетие пр.н.е. да е подложена на силно китайско влияние, амулетите с изображения на июски дракон най-вероятно са с местно, оригинално изпълнение. Тоест, не се касае за някакви привнесени идеи и копия. Това е самостоятелно развитие на образа. Фигурата на дракон е един вид знак, който ни позволява да твърдим, че Сибир като културна територия, винаги е притежавал редица своебразни, специфични черти", подчертава Бородовски.

Според археолога Виталий Ларичев, обяснение на значението на изображенията на дракон може да се търси в древните представи в областта на календарната и астрономическа символика. Например, в китайския речник "Шу Вън" (II век) е записано: "В деня на пролетното равноденствие драконът излита в небето; в деня на есенното равноденствие се гмурва в бездната и се покрива с тиня". Тъй като Июското съкровище е открито в места, където наблизо е възможно да са провеждани палеоастрономични наблюдения, а амулетите с дракон са заровени в земята, то може да се търси и подобна трактовка.


Андрей Бородавски смята, че на територията на Южен Сибир се е формирал определен каноничен начин на изобразяване на дракон, който е просъществувал между края на I хилядолетие пр.н.е. и II век от новата ера. След това този канон изчезва и повече не се появява никъде, а по-късните образци са създавани изключително в съответствие с китайската традиция.

Катарамите-амулети - осем на брой - са открити в средата на 70-те години на ХХ век от тракториста Сергей Фефелов, докато разорава нива на колхоза в Июск. Първоначално Фефелов решава, че някаква част от трактора му е изпаднала, но веднага след като отблизо разглежда находката, установява, че е увита в брезова кора. Разкопава около мястото и се натъква на голям казан, изработен от червен бронз, в който намира още 271 предмета.


0 коментара:

Публикуване на коментар