16.4.17

По време на 54-годишното управление на фараона Тутмос III Египетското царство владее най-обширни територии в историята си. Разбира се, присъединените към царството територии са завоювани в битки. А битката, провела се през 23-тата година от царуването на Тутмос III в долината Мегидон, край хълма Мегидо, е първото в световната история сражение, за което са документирани подробности.

Битката край Медиго не е само първата детайлно описана в документ, но е и първото споменаване на важно за християнската религия място - Мегидо, или по-познато като Армагедон.

Тутмос III царува 54 години и през това време води най-малко 17 успешни военни кампании - почти на всяка година, след като става едноличен владетел на царството. Наследява трона на Египет твърде млад и мащехата му (и негова леля) Хатшепсут става негов регент. Хатшепсут носи титлата фараон и 22 години управлява под царския псевдоним Мааткаре заедно с Тутмос III. Жената-фараон на практика контролира египетската политика и веднага след нейна смърт на територията на Северна Сирия започва да се формира коалиция от ханаански враждебно настроени към Египет местни царе и владетели на малки градове-държави.


Целта на коалицията от царства в Северна Сирия, Палестина и Митани е да превземат земите край Нил, както това успяват да сторят 200 години по-рано хиксосите. Начело на съюзническите армии застава владетелят на областта около силно укрепения град Кадеш, който се съюзява с империята Митани и владетеля на града-крепост Мегидо.

Записаните свидетелства за събитията и в частност детайлите за битката при Мегидо дължим на Тхануни (или Танини) - придворния писар на Тутмос III, негов военачалник и човекът, който го съпровожда през всичките му 17 военни кампании. По време на кампаниите Тхануни си води всекидневни записки на пергамент, които по-късно - по заповед на Тутмос III - са пренесени върху каменните колони и стените на Ах-мену - Залата на аналите в храма на Амон в Карнак. Така се превръщат в т.нар. "Анали на Тутмос III" и са оцелели векове наред.

По данните от хрониките на Тхануни, на 23-тата година от царуването на Тутмос III той поема на първия си военен поход срещу антиегипетския съюз, в който участват "330 азиатски владетели". Съвременните изследователи приемат тази цифра за силно преувеличена.
За да се справи с дръзналите да предизвикат Египет владетели от Източното Средиземноморие, Тутмос III, вече като едноличен владетел след смъртта на Хатшепсут, събира 12-хилядна армия от пехотинци, стрелци с лък и бойни колесници. Към края на месец март 1457 г. пр.н.е. армията му тръгва на поход от граничната крепост Тиар. 9 дни по-късно влиза в Газа, а след още няколко дни достигат до град Джехем. По това време става ясно, че царят на Кадеш е обединил около себе си силите на всички зависими дотогава територии в Северна Сирия, Палестина и Горен Ефрат, и очаква пристигането на Тутмос III край силно укрепения Мегидо. Египтяните могат да навлязат в Израелската долина по три пътя. По двата от тях армиите могат да преминат с достатъчно комфорт, но съгледвачите на фараона донасят, че царят на Кадеш е изпратил войски и ги очаква по тези направления.


Третият път минава през тясна клисура в планинската верига Кармел. Проходът е толкова тесен, че армията следва да се придвижва в колона по един. Вероятно поради тази причина никой не пази това направление. Въпреки че съветниците му изтъкват опасностите на одобен ход, Тутмос III избира да премине точно през най-краткия път към Мегидо. Ходът е опасен, но маневрата успява и египетската армия се оказва край стените на Мегидо, вклинена между северният и южният флангове на коалиционните армии. В записките си Тхануни записва, че това се случва на 21 ден от първия месец на третия сезон в 23-тата година от царуването на Тутмос III. Съвременните историци са изчислили, че датата отговаря на 16 април 1457 г. пр.н.е. по хронологията на Средното царство в Древен Египет.

Врагът се оказва изненадан. В полето край Мегидо се разиграва сражение, което египетските армии печелят относително лесно. Воините на Ханаан панически се втурват да търсят защита зад стените на Мегидо. След бягството им на бойното поле остават бойни колесници, коне, много ценности; жителите на Мегидо се страхуват да отворят портите на крепостта, затова изтеглят бягащите воини през стената с въжета и импровизирани "стълби" от навързани една за друга дрехи.

Макет на крепостта Мегидо
Царете на Мегидо и Кадеш успяват да избягат също, но в плен при египтяните попада сина на царя на Кадеш. Египтяните, вместо да се впуснат в преследване на бягащия враг и да опитат да превземат града, започват да събират изоставената на бойното поле плячка. В храма в Карнак е записано, че победителите се сдобиват с 924 бойни колесници и 200 комплекта доспехи.

Богатата плячка не впечатлява фараона. Той се обръща към воините си с въодушевяваща реч, с която убеждава войските си в необходимостта Мегидо да бъде превзет.
"Ако след това бяхте превзели и града, то аз днес щях да извърша (богато приношение) на Ра, защото вождовете на всички царства, които въстанаха, са затворени в този град и защото превземането на Мегидо е равно на превземането на хиляди градове". 

Фреска от Карнак показва Тутмос III, екзекутиращ пленени ханаански воини
Налага се египтяните да обсадят крепостта и обсадата им продължава между 4 и 7 месеца, според различни оценки на историците. В крайна сметка ханаанската коалиция е принудена да се предаде. Участвалите в нея ханаански царе и владетели се задължават да плащат данък на Египет. Според записаното в "аналите на Тутмос III" египетската плячка включва:
"340 пленени, 2041 коня, 191 жребчета, 6 породисти коня, 2 бойни колесници, украсени със злато, 922 обикновени бойни колесници, 1 бронзова броня, 200 кожени доспехи, 502 бойни лъка, 7 колони, украсени със сребро от шатрата на царя на Кадеш, 1929 глави добитък, 2000 кози, 20 500 овце и 207 300 чувала брашно". 
Победените, разбира се, признават върховенството на владетеля на Египет и му се заклеват във вярност. Тутмос III помилва пленените ханаански владетели, но ги изпраща по родните им места, възкачени върху магарета - акт, смятан за позорен.


На стената на Третия пилон в Ах-мену е запазен почти пълен списък на сирийските и ханаански градвое, влизели в разгромения при Мегидо съюз. В списъка има 119 названия, сред които са известни градове като Кадеш, Мегидо, Хамат, Дамаск, Хацор, Акко, Берит, Иопия, Афек, Таанах и много други. Там има и надпис, който гласи:
"Това са жителите на горен Рутену, които бяха взети в плен във вражеския град Мегидо. Негово величество отведе децата на пленените в крепостта на град Сухен в Тива, по време на победоносния му поход, както му нареди неговият баща Амон, който го води по правилния път". 
Разказът за първия боен поход на Тутмос III завършва с изображение на триумфа на фараона, завърнал се в Тива с войските си. В чест на голямата си победа Тутмос III урежда в столицата си три празника, продължили по пет дни. На празненствата фараонът проявява нечувана щедрост, богато награждавайки военачалниците и отличили се в похода воини. Голяма част от плячката е отделена и за храмовете. На единия от празниците, посветен на Амон, Тутмос III предава на храма на Амон владенията на три от завладените градове в Южна Финикия, както и обширни земи в самия Египет. Пленници от военния поход са предадени на жреците, за да обработват новите храмови земи.

Изглед към руините на Мегидо в Израелската долина
С битката при Мегидо започват седемнадесетте победоносни кампании на Тутмос III в Предна Азия, след които границите на Египет достигат до невиждани до този момент владения, а хегемонията на царството се разпростира над целия Близък Изток. 

Един неочакван резултат от първата в историята детайлно описана битка е познатото на всички днес име Армагедон, чиито корени са от името на крепостта Мегидо в долината Магедон. 

0 коментара:

Публикуване на коментар