17.4.17

Наричат я „Операция Запата“, но за целия свят тя си остава десантът в залива на прасетата.

Основните действия по тази „операция“ се развиват в дните между 17 и 19 април 1961 година. Самото планиране обаче започва година по-рано, когато в ЦРУ е наредено да се разработи план за военно нахлуване в Куба. Целта на операцията, която първо получава кодовото име „Плутон“, е да се свали комунистическият режим на Фидел Кастро. 

Планът на ЦРУ предвижда в районът, известен като заливът на прасетата, да бъде стоварен десант от кубински емигранти, избягали в САЩ след идването като Кастро взема властта в Куба. Заливът на прасетата е рядко населен район. Най-близките военни поделения на кубинската армия се намират на около 120 км от там, което трябва да даде време на дебаркиралите десантни войски да подготвят полево летище, от където да се извършва бъдеща подкрепа за войските от емигранти.

Близо година планът е разработван под прякото наблюдение на шефа на ЦРУ Алън Дълес. Освен подготовката на десанта, паралелно вървят и подривни акции, саботажи и нелегална пропаганда, която се осъществява в самата Куба от хора, недоволни от установения комунистически режим. Тези недоволни от режима хора биват наричани от революционерите с презрителното наименование „гусанос“ - буквално „червеи“. Все пак, част от операциите на гусанос дават известен резултат, но не до там значим, каквито са очакванията.

На 17 април 1961 година започва същинската операция по осъществяване на десанта в залива на прасетата. На брега са стоварени около 1500 човека, чиято задача е да осигурят плацдарм и да изградят временно полево летище. Два дни по-рано американски бомбардировачи извършват бомбардировки на три от летищата, на които са базирани кубинските военновъздушни сили. В резултат на бомбардирането според данни на кубинската страна са унищожени само 2 от самолетите, с които Куба разполага (а те общо са 15 самолета В-26, 6 самолета Sea Fury и 3 броя Т-33). Американското разузнаване обаче твърди, че всички самолети на кубинската авиация са унищожение.

По време на десанта правителството в Куба успява да реагира много бързо. В страната е обявено военно положение и пълна мобилизация. За кратко време са подведени военни сили, които да се противопоставят на нахлуването на десанта. Операцията претърпява пълен провал. По официални данни 114 са жертвите от страна на нахлулите в Куба десантчици. Други 300 са ранени, а 1202 са взети в плен.

Международната общественост откликва много остро на нахлуването. На места по света се стига до атаки срещу дипломатическите мисии на САЩ. В крайна сметка САЩ са принудени да признаят съпричастността си в организирането на инвазията. Кубинските власти оценяват нанесените щети на 53 милиона долара. След като биват изплатени компенсациите, пленниците от „бригада 2506“ (както е официалното наименование на сформираното от емигранти военно подразделение) са върнати на американското правителство. В докладът, който президентът Кенеди изисква от генерал Максуел Тейлър (вторият в командването на ЦРУ), като основни причини за провала на операцията се посочват слабата въздушна поддръжка, недостатъчното въоръжение, предоставено на „бригада 2506“, липсата на боеприпаси и т.н.

По време на военната криза Фидел Кастро официално нарича противниците на комунистическия режим гусанос. И до днес в Куба така се наричат проамерикански настроените „контрареволюционери“.

0 коментара:

Публикуване на коментар