Нови находки може да се окажат важни за разгадаването на митичните Мини на цар Соломон (видео)

Оборска тор, оцеляла в продължение на хилядолетия в сухия климат на долината Тимна в Израел, е новият източник на информация, касаеща библейските разкази за цар Соломон и неговите легендарни мини, превърнали го в могъщ и богат владетел.
Археолози са открили ценни сведения в 3000-годишните животински нечистотии, на които са попаднали при разкопки в древен миньорски лагер, разполагал се на пясъчното плато, известно като  Хълма на робите. Районът е осеян с медни мини и топилните, в които в онези далечни времена са превръщали медната руда в метал.

Разкопките започват през 2013 година под ръководството на археолога Ерез Бен Йосеф от Университета в Тел Авив. През миналата година екипът открива останките на няколко ниски стени, включително и укрепена порта. Фрагментите са намерени под слоеве животински екскременти, оставени в по-ново време.

"Предположихме, че преди няколко десетилетия на мястото са лагерували пастири със стадата си. В запазилата се тор намерихме все още неразградени органични останки. Радиовъглердоното датиране в лабораторни условия показва, че става дума за екскременти от магарета и други животни, оказали се на това място през X век пр.н.е. Трудно ни беше да повярваме в тези резултати", обяснява Бен Йосеф.

На това плато в долината Тимна се е намирал древният миньорски лагер

Сами по себе си възрастта на оборската тор и състоянието, в което се е запазила, са впечатляващи, но още по-шокиращи са последиците от радиовъглеродната датировка.
"Преди да започнем разкопките по проекта през 2013 година, мястото се смяташе за свързано с късната бронзова епоха на Новото царство в Египет, т.е. XIII - XII век пр.н.е.", казва Бен Йосеф. Има ясни доказателства за египетското присъствие през този период и посетителите на намиращия се наблизо парк на долината Тимна могат сами да видят следите, говорещи за присъствието на древните египтяни.

3000-годишни останки от животински екскременти

Прецизните радиовъглеродни анализи на органичния материал от оборската тор, текстилни останки и други подобни, показват, че разцвета на лагера за миньорите е през X век пр.н.е. - времето, през което Израел е мощна държава, управлявана от библейските царе Давид и Соломон.

От библейските разкази е известно, че цар Соломон е почитан заради мъдростта и богатствата си; заради многобройните градежи, които предприема, в това число и прочутият храм в Йерусалим, пищно декориран със злато и бронз. Подобна структура изисква големи количества метал, който трябва да се е добивал в "промишлени мащаби" някъде на територията на Близкия Изток. Писанията обаче мълчат по отношение на местонахождението на тези богати мини.

Така може би е изглеждал древния миньорски лагер. Възстановка от художник

През 30-те години на ХХ век американският археолог Нелсън Глик обявява, че е открил легендарните мини на цар Соломон. Той твърди, че ги е намерил, докато проучва богатата на медни залежи долина Арава - геоложки разлом, простиращ се от Мъртво море на юг до Червено море, по границата между съвременните Израел и Йордания.

"Вече е ясно, че по протежение на цялата Уади 'Арава има залежи от мед и желязо", пише Глик в статия, публикувана през 1944 година в National Geographic под заглавие: "По следите на мините на цар Соломон". В статията той пише, че "тези залежи са били интензивно разработвани по времето на цар Соломон".

След публикацията, мнозина археолози, не се съгласяват с изводите на Глик. Те изтъкват довода, че Давид и Соломон изобщо не са били толкова могъщи царе, каквито ги описва Библията. Придържат се към мнението, че това са просто малки по мащабите си племенни вождове, които не са били в състояние да разработят мащабно минно дело и да организират търговия на по-големи дистанции.

Критиците отбелязват също и проблемите с традиционната трактовка на библейската хронология, според която Давид и Соломон властват през X век пр.н.е. "В резултат на тези критики Глик не е приеман сериозно в научните среди", обяснява Томас Леви, професор по археология в Университета на Калифорния в Сан Диего.

Археологът Нелсън Глик, вторият отляво

Откритията през последните десетилетия обаче могат да опровергаят критиките и да реабилитират заключенията на Глик и неговата вяра в истинността на събитията, за които разказва Библията.
През 1977 година проф. Леви в продължение на няколко години провежда разкопки в Кирбат ан Нахас в Йордания. За това място Глик предполага, че е било в центъра за добив и производство на мед в древността. Леви и екипът му прокопават над 6 метра в медна шлака и отпадъци, за да достигнат до "девствена" земя. Количествата отпадъци и шлака са явно свидетелство за добиването на метала в огромни мащаби. "Нашите изследвания предоставят доказателства в подкрепа на много от прозренията на Глик", пише Леви през 2006 година.

Новите находки в долината Тимна могат да се окажат още "червени точки" в подкрепа на Глик, който открива и дава името на Хълма на робите през 1934 година. Минните разработки на това място все още не са пряко свързвани с името на цар Соломон, но се предполага, че регионът е бил "дом" за сложно устроеното обществено формирование идумеите (или едомитяните, едомитите) - античните сродни на израелтяните племена, но и техни врагове.

Доколко точни са библейските разкази, според които цар Давид навлиза дълбоко в пустинята, за да се срази с идумеите, отдавна е предмет на дискусии. Но Бен Йосеф казва, че фрагментите от стена, която е открита около лагера, в който са обработвали медната руда, е много вероятно да е била издигната като отбранително съоръжение около "потенциално важна военна цел".

Ако библейските предания, че Давид сломява идумеите до пето коляно, то той трябва да е бил в позиция, да изисква да му се плаща данък, казва Бен Йосеф. "Много е вероятно Йерусалим да дължи стремителното си забогатяване на данъчното бреме, с което облага тези минни разработки".

Следи от търговски връзки на големи дистанции

В пробите от оборска тор са открити добре запазени непокълнали семена и полени. Някога те са попаднали в храната на животните. И тук екипът на Бен Йосеф се натъква на още едно изненадващо откритие: храната е внасяна от места, отдалечени на повече от 200 км на север, от районите, близо до Средиземно море. Разстоянието до Йерусалим е около 300 километра, което за да се пропътува с магарета в древни времена е отнемало около две седмици.

Търговията на големи разстояния е играела ключова роля за оцеляването на този отдалечен миньорски лагер, заобиколен от безплодна пустиня. Всички необходими продукти е трябвало да бъдат пренасяни с магарета - дори най-близкият водоизточник е на 20-тина километра. Организирането на доставките е било не само сложно, но и скъпо начинание.

Късове медна руда се добиват сравнително лесно в пустинният район на Йордания, където археологът Томас Леви провежда разкопки на древен медодобивен център

"За онзи период добивът на метали е бил толкова важен, колкото е добивът на петрол в наши дни. Така че инвестициите в добива на важната суровина са били оправдани, дори и в средата на пустинята", казва Бен Йосеф.

На Хълма на робите са открити над 1000 тона шлаки от стопената руда. Според Бен Йосеф това красноречиво говори за "мащабно, промишлено производство, достойно за една древна държава или царство".

Съобщението за новото откритие е публикувано в Journal of Archaeological Science: Reports. Въпрос на разгорещени дебати ще бъде, дали израелтяните или идумеите са достигнали до такова ниво на развитие, позволяващо им мащабното добиване на метали през X век пр.н.е.
В заключение Бен Йосеф казва: "Доскоро не знаехме нищо за тази област, касаещо периода около I хилядолетие пр.н.е. Но вече е ясно, че е било важен източник на медна руда по времето на цар Давид и сина му Соломон".