8.3.17

Най-дългата поема, написана от един автор, е произведението на персийския поет Абу ал-Касим Фирдоуси, озаглавено "Шах-наме" или "Книга на царете". Абу ал-Касим Фирдоуси се ражда около 940 година и започва да пише труда на живота си около 976-977 година. Създаването на 60-те хиляди двустишни строфи, колкото ги преброява самият автор, му отнема 35 години. Фирдоуси посочва, че завършва "Шах-наме" на 25-тия ден от месец Есфанд - последния, 12-ти месец на иранския календар, в 378-та година. Приравнено към Григорианския календар това е датата 8 март 1010 година.

В този монументален труд, безспорно най-големият паметник на персийската литература, авторът е описал цялата история на Иран от митичните древни времена до VII век. За автора на "Шах-наме" се знае много малко. Ражда се около средата на Х век в Източен Иран, на територията на съвременен Таджикистан. Псевдонимът Фирдоуси, с който се прославя по цял свят, в превод означава "Райския".
Грузински превод на "Шах-наме"
Основното произведение на живота му отнема на Фирдоуси около 35 години. За положения наистина титаничен труд, авторът се надявал да спечели благоразположението на султана и щедро възнаграждение от него. Но съдбата си изиграва лоша шега. Султан Махмуд Газневи не оценява книгата по достойнство. Преданията разказват, че обещава да заплати на Фирдоуси по една златна монета за всяко двустишие. Но накрая, вместо златни монети, изпраща сребърни. Поетът приема това за оскърбление и раздава всички получени от султана средства. Това обаче е откровено противопоставяне срещу върховния владетел и Фирдоуси е принуден да бяга от родните си места и дълги години да води живота на скитник. Докато е в изгнание пише много остри сатирични строфи срещу султана, когото нарича "роб, син на роби". Наистина, за Махмуд Газневи, сунитът, който макар и да знае до известна степен фарси, е много трудно да улови поетичния ритъм на стиховете на Фирдоуси.

Една от стените на мавзолея на Фирдоуси в град Тус, върху която са изсечени стихове от "Шах-наме"
Поетът завършва труда си, когато вече е на 75 годишна възраст. Времето, прекарано в изгнание е изпитание за него и той решава, вече на преклонна възраст, да се завърне по родните си места. Към онзи момент Махмуд Газневи най-после е успял да оцени достойнствата на "Шах-наме". Според преданията, веднъж султанът чул придворен, който си рецитирал текстове от поемата. Харесало му как звучи и се поинтересувал кой е авторът на стиховете. Когато му казват, султанът решава щедро да възнагради доскорошния изгнаник. Но се случва така, че в същия ден, когато керванът камили с изпратените от султана дарове влиза през една от градските порти на града, където се е установил поета, през врата в другия край на града изнасят мъртвото тяло на Фирдоуси. В действителност, едва ли всичко се е случило точно така, но сама по себе си легендата е поетична и красива и би било неразумно да я подлагаме на съмнения.


"Шах-наме" съдържа описание на 50 царствания, като се започне от легендарните царе и се завърши с реални исторически личности. В монументалното произведение Фирдоуси събира огромна част от националния фолклор на персите. Авторът използва и древни ирански митове, и доислямския епос, както и свещените предания на зороастрийците. Затова изследователите разделят поемата условно на три части: митологична, героична и историческа.


През хилядолетната си история произведението е многократно преписвано. И понеже през Средновековието не е съществувало понятието "авторско право", преписвачите са се отнасяли към текстовете доста фриволно. В резултат на това, в различните варианти на "Шах-наме" строфите варират между 40 000 и 120 000. Но текстът, основаващ се на най-ранните ръкописи, съдържа около 60 000 бейта - строфа от два стиха, или общо около 120 000 стиха. Книгата е изцяло написана на фарси, което изиграва ключова роля през XIX век, когато се появява течението за възраждане на персийския език, попаднал под силното влияние на арабския през Х век. Сцени от великата поема на Фироуси са изобразени на най-добрите образци от класическата персийска миниатюра.

За да придобиете представа, колко огромна е поемата, представете си творба, която по обем надвишава двойно "Илиада" и "Одисея" на Омир. И добавете още неколкостотин строфи.

0 коментара:

Публикуване на коментар