7 март 2019 г.

Всички обичат празниците. Защото в такива дни обикновен човек се отдава на почивка. Но унесени във всекидневието си, забравяме, че през годината поне 52 пъти имаме по един „задължителен“ празничен ден – неделята.

Поне до момента никой не се е сетил да превърне в официален празник денят, в който неделята е обявена за неработен ден. А може би трябва. Защото на 7 март 321 година с указ на императора на Римската империя Константин I Велики в цялата империя става задължително да се почива в деня на Непобедимото Слънце (Sol Invictus). В императорската заповед се казва:
„В деня за почитане на Слънцето нека магистратите и хората да си почиват, и нека всички работилници да останат затворени. Позволява се само заетите по полята свободно и без притеснение от наказание да продължат работата си; защото често става така, че този ден е най-подходящ да се събере зърното или да се нагледат лозята; нека не пропускат момента за да съберат благодатта, дадена ни от небесата“.

Всъщност, официализирането на почивния ден е продиктувано от чисто религиозни подбуди. До тогава, а и известно време след това, деловият живот в Рим се водел по пазарния цикъл от осем дни. На всеки девети ден в Рим пристигали търговците от провинцията, за да продават стоката си, а гражданите отивали на пазар, за да се запасят с нужните им продукти за следващите осем дни. Седемдневните цикли са използвани в Гърция, Египет и други страни от античния свят. След заповедта, с която Константин Велики прави неделята задължителен ден за почивка, цялата империя постепенно минава към системата, към която се придържаме и днес.

Християнството възприема от еврейските традиции почивката в един ден от седмицата. Докато евреите обаче почитат Шабата, то смесването на двете довежда до промяна в деня за почивка, както и в споменаването му сред десетте божи заповеди.
[20:8] Помни съботния ден, за да го светиш;
[20:9] шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи;
[20:10] а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти;
[20:11] защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.



Четвъртата от заповедите провъзгласява съботния ден за почивен, но с течение на времето християнската традиция е довела до заместването на съботата с неделята, която вече се разглежда като деня, посветен на Господа. Затова и в много езици неделя на практика се превежда като „Ден Господен“. В други пък, като англоезичните страни, се е запазил по-ранния смисъл – почитането на Слънцето като бог, затова и неделя на тези езици звучи като „ден на Слънцето“. Сред славянските народи, с изключение на руския, денят за почивка се нарича просто „ден, в който не се прави нищо“ (от старославянското „неделати“).


В някои държави от античния свят – в Древна Гърция например, неделята (денят за почитане на бога на Слънцето) бил четвърти в седмицата. Според установената от Питагор система на „астрономическа седмица“ Слънцето било на четвъртата орбита от Земята, затова и неговият ден заемал четвърто място в седмицата. Другите древни цивилизации, в това число юдеите, а по-късно и наследилите ги християни, разглеждат неделята като първи ден в седмицата. И до днес в много езици понеделник в превод звучи като „втори ден“, вторник - „трети ден“ и т.н. Официално с приемането на международния ISO 8601 стандарт през 1988 година, за първи ден е установен понеделник, а неделята е завършващият за седмицата ден.

Без значение каква религия изповядвате и на какъв език говорите, почитайте деня за почивка и го използвайте добре.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...