26.3.17


Наричат го метеоритът от Фукан, заради мястото, на което е открит. Намерен е край град Фукан в Китай и е класифициран като паласит - клас желязно-каменни метеорити, представляващи желязно-никелова основа с включвания от оловин в решетестата структура. Понякога в научните статии прибягват до сравнения на тези метеорити, наричайки ги "стъклени витражи, изработени в работилницата на младата Слънчева система".

Метеоритът е открит край град Фукан в Синдзян-уйгурския автономен регион в северозападната част на Китай. Находката е направена през 2000 година от турист, чието име остава неизвестно. Анонимният откривател обаче разказва, че по време на редовните си разходки, често е спирал край "камъка", за да обядва. Винаги се питал, що за камък е това, с тези кристални включвания в него. Любопитството му го накарало през 2000 година да отчупи парче от "камъка за обедната почивка" и да ги изпрати на познати в САЩ. От там му съобщават, че всъщност им е изпратил фрагменти от метеорит.


През февруари 2005 година фрагментът се появява в изложбата на скъпоценни камъни и минерали в Тусон, САЩ. Там към него проявява интерес Данте Лаурета, професор по планетология и космическа химия в Университета на Аризона (и ръководител на изследователския проект на NASA OSIRIS-REx). Благодарение на усилията на Лаурета, целият метеорит е извлечен от мястото си и пренесен за изследвания в лабораториите на Университета на Аризона. Целият метеорит тежи 938 кг, плюс 20-килограмовият къс, отчупен от анонимния турист.


В лабораториите е потвърдено, че се касае за паласит. Този тип желязно-каменни метеорити се състоят от метеоритно желязо и силикати в почти равни пропорции. Паласитите са отделени от групата на желязно-каменните метеорите; характерното при тях са включванията от оловин (минерал с жълти до жълто-зелени кристали) в желязната решетка. Класът метеорити носи името на Петер Симон Палас, немски зоолог, ботаник и геолог, който пръв описва такъв тип метеорит, намерен край Красноярск, Русия през 1772 година.


Точният произход на метеорита от Фукан и изобщо на паласитите, все още не е напълно изяснен. Първите предположения са, че тези метеорити произхождат от граничната зона между желязно-никелово ядро и мантията от оловин на разтопил се и впоследствие дезинтегриран астероид. Фрагментите от него се разпиляват и летят из космоса.  Алтернативна хипотеза пък твърди, че вероятно това са тела, образувани от ударни взаимодействия между фрагменти от желязно-никелови астероиди и земната мантия в ранните периоди от живота на планетата ни.

За метеоритът от Фукан се предполага, че се е формирал още с раждането на Слънчевата система, случило се преди приблизително 4,5 милиарда години. Фрагментите от оловин се смесили с разтопените желязо и никел, когато този къс се е сблъскал с още младата Земя.


Трябда да се подчертае, че паласитите са много рядък вид метеорити. Това се дължи на факта, че повечето от тях не оцеляват при преминаването през плътните слоеве на атмосферата на Земята. Изчислено е, че паласитите са под 1% от всички метеорити, откривани до момента. Това е и причината, поради която метеоритът от Фукан да е определян за една от най-значимите находки на XXI век.


Освен, че е от много рядък тип, метеоритът от Фукан безспорно е и красива за окото гледка. Когато фрагмент от метеорита бъде осветен, кристалите оловин в него засияват и го превръщат в спираща дъха гледка.

Красотата на фрагментите от метеорита от Фукан са ги превърнали в търсена стока сред колекционерите. Най-голямото парче от метеорита, тежащо 419,5 килограма, в момента се намира в частна колекция. През 2008 година е предложено на търг със стартова цена от 2 милиона долара. Но никой не изявява желание да го закупи.

Други по-малки фргменти от метеорита от Фукан са продавани на търгове и днес се намират в колекции по цял свят. В лабораториите на Университета в Аризона, например, се пазят късове от него с общо тегло 31 килограма.


0 коментара:

Публикуване на коментар