7 март 2017 г.


Монументална мегалитна гробница с уникални скални рисунки по тавана е открита на Голанските възвишения. Загадъчната многокамерна гробница е красноречиво свидетелство, оставено ни от ранните земеделци, които по този начин са обозначавали собствеността си върху околните плодородни земи в региона преди 4000 години, казват археолозите. Гробницата, която датира от бронзовата епоха, всъщност е сред най-големите, откривани в Близкия изток. Последният положен като покрив на съоръжението базалтов блок е с уникални гравирани рисунки, и е с тегло около 50 тона.

Гравираните върху камъка фигури представят права линия, насочена към центъра на дъга. Описани са около 15 такива гравюри върху тавана на долмена. Самите гравюри са разположени по своеобразна дъга по цялото протежение на камъка, служещ за таван на гробницата. До този момент не са откривани подобни форми на рисунки в Близкия изток. Символиката им остава неразгадана, казва Юри Бергер, официален представител на израелското министерство по античността.


Гробницата е покрита с внушителна купчина от камъни и пръст, за да формира могила с диаметър около 20 метра. Едно от вътрешните помещения на гробницата, в което са открити скалните гравюри, е с размери два на три метра. В нея археолозите са установили, че са извършвани вторични погребения, както на възрастни индивиди, така и на деца (характерно за практиката телата на починалите да бъдат оставяни да изтлеят на друго място, а след това костите им да бъдат събрани и погребани в гробницата).

В гробницата са открити цветни мъниста и различни други вещи, принадлежали на покойника.


Впечатляващата монументална гробница, за покриването на която древните строители са използвали базалтови блокове, е доказателство, че е съградена за "много уважаван член на общността". Освен това, съоръжението свидетелства и за развитото и сложно устроено общество, с достатъчно икономически потенциал, за да съгради подобни монументи. За съжаление, същите тези хора не са оставили други археологични следи, подчертават израелски експерти.
"Гигантския долмен от кибуца Шамир без съмнение е свидетелство за градеж, извършван от цялата общност. Конструкцията предполага, че общността е разполагала с достатъчно работна ръка в продължение на значителен период от време. През този период всички участници в строителството е трябвало да бъдат изхранвани и за тях да бъдат полагани всякакъв вид грижи. Построяването на такава грандиозна структура изисква също инженерни и архитектурни познания, с каквито малките номадски групи не са разполагали. И което е още по-важно, необходима е добре развита централизирана система на управление, която да е в състояние да събере голямо количество работна ръка, на която да осигурява нужните материали и продоволствие, както и да осъществява контрола по време на изпълнението на продължителния проект", обяснява професор Гонен Шарон. 

В Горна Галилея и Голан скалите доминират в пейзажа. На много места пейзажът, докъдето стига погледа, е осеян от различни по големина базалтови блокове. Всъщност, целият район на Голан е една огромна неразработена кариера от базалт, разпростряла се на огромна площ. Върху тази базалтова подложка, наподобяваща лунен пейзаж, не са малко и терените, заети от плодородна, богата на минерали почва.

Ветровете и дъждовете са изваяли "тротоари" от базалтови плочи в най-различни форми, придавайки на Голан една своеобразна, драматична красота.
Но не красивите пейзажи са били причината, накарала първите земеделски общности да се заселят на това място преди хиляди години. Древните хора са се интересували повече от уникалната способност на Голан да осигури целогодишна паша за домашния добитък.


Огромните оголени площи от базалт играят ролята на колосален "акумулатор на топлина" през лятото, която бавно се освобождава през зимните месеци. Меките зими и плодородната вулканична почва създават условия, които са много привлекателни за първите земеделски общности, решили да се установят по тези места.

Най-ранните поколения от тези фермери са оставили своите отпечатъци из целия пейзаж на Голан. Открити са хиляди долмени (5600 долмена са описани на Голанските възвишения, плюс около 400 в Галилея), което свидетелства за съществуването на развита властова система, съществувала в региона в средата на бронзовата епоха (2350 - 2000 г. пр.н.е.).
Но тъй като не са открити следи от монументални обществени градежи и значими поселения от този "тъмен период", експертите смятат, че цивилизацията е направила крачка назад към номадски, племенни общности, обитаващи малки села и без подчинение на централизирана правителствена система.


"Фактът, че не откриваме градове или големи поселения, не означава обаче, че нищо не е съществувало през онази епоха. Най-голямата империя в света - Монголската, също не е оставила археологични следи, каквито бихме очаквали от такава огромна държава. Те са били като бедуините, номади. За да се построят тези долмени са нужни много хора, които е необходимо да бъдат изхранвани. Нужни са инженерни и архитектурни познания, както и големи умения в планирането. Долменът е монументално свидетелство за една значима и по-развита култура, отколкото сме предполагали", казва в заключение професор Гонен Шарон пред Haaretz.

Загадъчност витае около тези древни народи. Кои точно са били те? В какво са вярвали? Дали са строили долмените като възпоменателни знаци за своите мъртви, или са ги използвали и за други ритуални цели? Никой не знае и не е в състояние да даде еднозначни отговори.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...