NASA отбеляза 30-тата годишнина от избухването на най-ярката свръхнова през последните 4 века (видео)

Първата свръхнова звезда, достъпна за наблюдения с невъоръжено око, избухнала след изобретяването на телескопа, се появява в небето в ранната утрин на 23 февруари 1987 година. Световните агенции веднага разпространяват новината, предизвикала толкова много вълнения в средите на астрономите.

Свръхновата получава каталожния номер 1987 А. Намира се в Големия Магеланов облак. Когато звездата избухва, освобождава енергия, равняваща се на 100 милиона Слънца. През следващите няколко месеца тя сия ярко и достига до магнитуд от 2,9 звезда величина, преди блясъкът ѝ да започне да избледнява. Поредицата от неочаквани промени, които настъпват след избухването ѝ продължава и днес. Три десетилетия по-късно астрономите вече знаят повече за това, как умират звездите.

В петък, 24 февруари, NASA публикува специално съобщение по повод годишнината на 1987 A, в което е приложена видео и 3D-анимация, съставена по данните, с които науката се е сдобила през последните 30 години.

Наблюденията показват, че седем години след избухването на звездата, през 1994 година, отломките от звездата се разпръскват в неправилна форма, вътре в ярко червен пръстен от стационарен газов облак от водород. Пръстенът е с диаметър около една светлинна година, но е започнал да се формира хиляди години преди звездата да приключи живота си. Формирал се е от газ, изхвърлен от светилото в последните стадии от жизнения ѝ цикъл.

На видеото, съставено от кадри, заснети по време на наблюденията на 1987 А, се вижда как ударната вълна от взривилата се звезда "запалва" огнени кълба в този пръстен от водород, когато го достига. Това се случва в средата и края на 90-те години на ХХ век. Запалените петна остават да светят, макар че едновременно с това започват и да се оттеглят и да се свиват под натиска на ударната вълна. В крайна сметка, накрая пръстенът от водород ще бъде напълно "издухан" и разнесен.

Това, което се вижда във видимия спектър, е просто драскотина по повърхността на сложните процеси, които астрономите са документирали и проучили и в други части от спектъра - от радио честотите до рентгеновите излъчвания. Записани са и емисиите от неутрино и първоначалната ултравиолетова следа, оставена след първите минути и часове след експлозията на 1987 А.